• Skip to primary navigation
  • Skip to main content
  • Skip to primary sidebar

In An's Room

where time stands still

  • Здравейте!
  • Разкази в картинки
  • Хора и места

Източни пиеси и Насекомикс

12.11.2009

Филмът

Не се отказвайте да го гледате, само защото е твърде нашумял. Някой циник дори би казал, че смъртта на актьора в главната роля само дни след снимките услужливо е спомогнала филмът да стане по-популярен…, но тя е само тъжна реалност, а не PR-трик.

Христо Христов – Ицо играе себе си в този филм и това толкова си личи. Изобщо всички актьори са много естествени, няма излишно театралничене, типично за новото българско кино, няма много реплики. Историята не е поднесена предъвкана за по-добро храносмилане от средния зрител, а напротив – подават се парчета от пъзела, който сам да сглобиш, и остават празни дупки, които сам да попълниш с фантазията си.

Когато се появиха финалните надписи, първата ми реакция беше: „Е, така ли свършва?“. След което се замислих и се съгласих, че именно така трябва да завърши тази история. Не както е завършил животът на Христо, не толкова тъжно и реалистично, не така. А с отворен край и тази нотка надежда…

Музиката

Група Насекомикс ми беше непозната преди да гледам филма. В него те представят 2 от песните от последния си албум – Lady Song и Инжектирай ме с любов /injectsong/, която можете да чуете в страницата им в MySpace, която цитирах. Оня ден получих като подарък този албум и към момента харесах още една тяхна песен – Сама танго. Като стил ми напомнят Portishead с привкус Димитър Воев, но това си е мой недостатък – непрекъснато да правя паралел с нещо вече чуто и усетено.

Групата е интересна, най-вече с текстовете си:

На легло болен легнах
в бяла стая без звезди.
По земята – портокали.
Нямам братя, ни сестри.

Страхове с игли забождам,
мисълта и солта с лъжица ям.
Тялото ми е без кожа.
Теб те няма, аз съм ням.

Инжектирай, инжектирай, инжектирай ме с любов.
Инжектирай, инжектирай, инжектирай ми любов.

Тънки змии с пръст набождам
и се давя в кладенци.
Дяволите са набожни
и въртят на пръст души.

Ослепях от много думи,
оглушах от тъмнина.
Мойто тяло ми е тясно,
ще се сгъна в точица.

Споделяне в:

  • Click to share on Facebook (Opens in new window)
  • Click to share on Twitter (Opens in new window)
  • Click to share on Pocket (Opens in new window)

Категория: изгледано, мелодично

Reader Interactions

Коментари

  1. nousha казва

    18.11.2009 at 2:42

    Подавам информация:

    Nasekomix с концерт за И АЗ МОГА в клуб Backstage на 24 ноември (вторник) от 20:00 ч.

    :)

    Отговор
  2. An казва

    20.11.2009 at 9:59

    Благодаря ти, Нушке! Много ценна информация. Жалко, че тъкмо тогава ще съм на изпит по френски, но ще се опитам да ги хвана! Много благодаря отново! :)

    Отговор

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Основна странична лента

Архиви

Категории

  • #barcelovers (9)
  • виетнамско (59)
  • вкусно (27)
  • гневно (20)
  • заснето (36)
  • извървяно (57)
  • изгледано (18)
  • лично (26)
  • мелодично (100)
  • обично (52)
  • обществено (4)
  • озадачено (22)
  • поетично (17)
  • прочетено (3)
  • разбъркано (178)

RSS

RSS feed

Copyright © 2023 · Genesis Sample On Genesis Framework · WordPress · Вход