Източни пиеси и Насекомикс

Филмът

Не се отказвайте да го гледате, само защото е твърде нашумял. Някой циник дори би казал, че смъртта на актьора в главната роля само дни след снимките услужливо е спомогнала филмът да стане по-популярен…, но тя е само тъжна реалност, а не PR-трик.

Христо Христов – Ицо играе себе си в този филм и това толкова си личи. Изобщо всички актьори са много естествени, няма излишно театралничене, типично за новото българско кино, няма много реплики. Историята не е поднесена предъвкана за по-добро храносмилане от средния зрител, а напротив – подават се парчета от пъзела, който сам да сглобиш, и остават празни дупки, които сам да попълниш с фантазията си.

Когато се появиха финалните надписи, първата ми реакция беше: „Е, така ли свършва?“. След което се замислих и се съгласих, че именно така трябва да завърши тази история. Не както е завършил животът на Христо, не толкова тъжно и реалистично, не така. А с отворен край и тази нотка надежда…

Музиката

Група Насекомикс ми беше непозната преди да гледам филма. В него те представят 2 от песните от последния си албум – Lady Song и Инжектирай ме с любов /injectsong/, която можете да чуете в страницата им в MySpace, която цитирах. Оня ден получих като подарък този албум и към момента харесах още една тяхна песен – Сама танго. Като стил ми напомнят Portishead с привкус Димитър Воев, но това си е мой недостатък – непрекъснато да правя паралел с нещо вече чуто и усетено.

Групата е интересна, най-вече с текстовете си:

На легло болен легнах
в бяла стая без звезди.
По земята – портокали.
Нямам братя, ни сестри.

Страхове с игли забождам,
мисълта и солта с лъжица ям.
Тялото ми е без кожа.
Теб те няма, аз съм ням.

Инжектирай, инжектирай, инжектирай ме с любов.
Инжектирай, инжектирай, инжектирай ми любов.

Тънки змии с пръст набождам
и се давя в кладенци.
Дяволите са набожни
и въртят на пръст души.

Ослепях от много думи,
оглушах от тъмнина.
Мойто тяло ми е тясно,
ще се сгъна в точица.