разбъркано

Блогът.
Когато някой блогър спре за известно време да ви занимава с преживяванията си, вариантите са два: или не му се случва нищо интересно, или обратното – твърде много неща са му се изсипали на главата и няма време (сили) да ги опише. При мен е второто. А и забелязвам, че в последните постове все се оплаквам. Дори сега, в този пост. Обещавам следващият да е по-смислен.

Работа.
Има я в такова изобилие, че ми се иска понякога да можех да съкратя това досадно време за сън, да дойде по-скоро утрото, та да отметна още дела. Работохолизъм му викат – опасно заболяване за вашето здраве, пазете се. Повече зеленина (истинска, природна – гори, поля, зелени салати…), тишина и въздух. Don’t forget to breath…

Списъците.
Увеличават се – количествено и съдържателно. Хората, които искам да видя; книгите, които искам да прочета; филмите, които все отлагам да видя. Арабският ресторант, горещо препоръчан от Веско, до който така и не мога да стигна.

Членовете на семейството.
Финки расте със свирепа скорост и от страх да не се удари в тавана, взех трудното решение да го подкастря. На мястото на раната поникнаха две-три пъпчици, а наследникът му зае достойно място в интериора. Все още си няма име.

За Гугу разказах достатъчно в няколко поредни поста. Май ми е сърдит, че съм го състарила с една година – оказа се, че е роден на 04 юли 1993 г. Това го разбрах, докато полицаите ми пишеха акта.

Милчо се разболя и е на лечение. От бурята му гръмнала лан-картата. Трябва да съм благодарна, че не изгоря цялото дъно. Мисълта, че винаги е можело да са случи нещо по-лошо, действа някак странно-обнадеждаващо. Извратен оптимизъм.

Пиша ви рядко, защото доста премеждия имах напоследък. Юни щеше да е съвършен (видях веждичките на Стинг от 10 метра, а на Мартин и Дейв – от 3), ако не бяха нещастията, които сполетяха Гугу. От 2 седмици по-често беше при доктора (майстора), отколкото при мен.

Първо му се откачи гърнето и изкриви предницата. Прекрасните софийски дупки. После прегря и на Ан й дойде великата хрумка да залее горещия двигател с вода, да го охлади. От което единият цилиндър замина (а можеше и целия двигател).

Но тази катастрофа снощи му дойде в повече. Щеше да се размине с 1 счупено око (фар) и леко изкривена табела, ако от Мерцедеса отпред не изскочи онази горила, която му натроши задното стъкло с един удар на ръката.

А пък аз разбрах какво е да се почувстваш истински застрашена от 2 мутри, когато си жена и тежиш 1/6 от общото им тегло. Също и какво значи мущук мундщук, акт, протокол, полицейски намеци и рушвет. Все полезни неща.

Един блог със забавляващи линкове, картинки и неща. Чудесно подбрани и подредени. За предпочитане е там да видиш последната идиотия на някой руснак с излишно свободно време или най-новото шантаво изобретение на японците, отколкото да те спамят с тях по кю 20 пъти на ден.

Леко пренебрегване на правилото Създайте нещо от Наръчника за блогъри, но в крайна сметка това също е създаване. Както и да колекционираш цитати и мъдри мисли.

В haha.nu думите са сведени до минимум. Като във филм на Чаплин – тук-таме се появяват пояснителни надписи. Авторът му не занимава никого с житейските си размисли и преживявания (за разлика от inansroom :)). Никакво инфо, никакъв ъбаут. Аз съм Пенчо от Дупница. Не! Дори имейл за обратна връзка няма.

Известно време се чудех защо е така, докато днес не узнах, че блогът е на брат ми. С това нещата се изясниха – той е програмист! :)