разбъркано

Понякога е нужно съвсем малко. Няколко приятни неща, които не си правил отдавна. Дребни, неструващи нищо, но толкова значими.

Понякога един единствен ден може да те зареди за седмици напред.

Да те покани приятел „на село“ на гости. Да пътуваш с влак за 8,60 лв в двете посоки. И докато влакът бавно се измъква от потъналата в мъгла и грижи София, да усещаш как постепенно изчезва болката, загнездила се в главата ти от седмици. А в ушите ти да интимничи дрезгавият глас на Сачмо, идващ от стария очукан уокмен, който не си докосвала от години.

Да свалиш часовника от ръката си, да захвърлиш далеч всички телефони.

Да се катериш 4 км до хижа Гургулица, за да пиеш истински билков чай и да се прибереш с ужасно приятна умора в краката. Да чуеш тишината. И онази птичка ей там…, която ти казва, че денят е хубав! (Мечо Пух)

Вечерта да се размажеш с червено вино и тежка скара в местната кръчма, а на сутринта да закусиш пържени филийки със сирене и сладко от грозде. Да помагаш в слагането на кисело зеле в буркани. И да си тръгнеш с 4 буркана „от продукцията“ (за сърмички и зеленце с пушени ребърца, ммммм) и едно несравнимо усещане за пълнота.

Кириле… Ти си знаеш! :-*

… що се отнася до Студентския празник – забелязала съм, че на 7-ми е винаги по-весело! :)

Гугу е вече със зимни обувки (Пусни снега, пусни снега!) (култов момент от Улицацата), с тях изглежда много по-грациозна (да, тоя път е в женски род; в крайна сметка и грациозност е в женски род, нали? ;)) А пък след последната близка среща с трамвай (не бойте се, деца, трамваят е цял!) й предстои да бъде „изправена“ и изцяло пребоядисана.

Вече е време за чай с коняк (или коняк с чай) и червено вино, но някак не ми дава сърце да загърбя съвсем бирата. Изкарали са коледна серия Туборг (да фаан стааатс хиа), но все още не е пусната по заведенията, та да установя дали самата бира е наистина синя (като течност за чистачки), както ми твърдят приятели. (май се опитват да се гаврят с мен, а?)

* (намигване към Еленко – прекаляването със скоби и скачането от мисъл на мисъл също са признак за лош стил; включи и това в стил гайдь ;))

Мразя зимата! Кал, киша, студ. Досадни дебели дрехи. Смръщено небе, мъртви листа. Мразя декември! Не само покрай работата – цялата тази фалшива празнична приповдигнатост, звънчета, камбанки… Облъчване с лигави коледни песнички и лицемерни послания за добродетелност. И това излишно охарчване за препиване и преяждане..

Простете, май съм кисела тази сутрин.

(абе не можахте ли по-сложни имена да си измислите, а? ;))

Кирил помоли да ви предам, че сърцето му е все още незаето и очаква с нетърпение вашите писма. Дори е съгласен да смекчи условията като премахне кравите и овцете, а козите да намали до символичните 10. Явно много държи на тях – твърди, че козето мляко и сирене били много полезни, но не уточни точно за какво.

Моля, пишете! (на мен, и по-скоро, че да си взема комисионните! :))

Имам си ново хоби – да съставям списъци. Нещо като 100-те идеи (които все още не са 100 ;)) на Антония, но не съвсем.

В първия ще изброя местата – блогове и форуми, при които обичам да се отбивам при скитанията си из нета. Споменала съм няколко вдясно, но истинският списък е бая по-дълъг.

Блоговете:

Началото бе eenk! :) От него научих значението на понятието блог. Така, както с Бийтълс научих какво е музика. Та eenk е класика! :)

kaladan пише рядко, но страшно увлекателно и с чувство с хумор, което адски ми допада. Потърсете разказите за неговите околосветски пътувания, ще научите интересни неща.

ivgin също пуска по 3-4 поста на месец, но пък си струва чакането. Специалитетите му са макроснимки на фотогенични ястия, а също и дозирано саркастични критики. Отдавна ми се ще да му кажа, че това цикламено седи ужасно в съчетание с тъмно кафявото ;), но вероятно и това е някакъв негов израз на (само)ирония…

[Прочети повече…] about Нет сърфинг