• Skip to primary navigation
  • Skip to main content
  • Skip to primary sidebar

In An's Room

where time stands still

  • Здравейте!
  • Разкази в картинки
  • Хора и места

гневно

Една виетнамка на колело в София

24.04.2012

Изкарах колелото. Тунинговах го с кошница за пазар (да съм и аз като италианските баби), кошница за бутилка и огледалце за задно виждане. Всичко това в съчетание със секси клин и бяло шалче, което се развява от вятъра… Карат ме каска да си сложа – добре, ако си намеря бяла секси каска…

[Прочети повече…] about Една виетнамка на колело в София

Категория: гневно, разбъркано

Авторски права = автогол?

31.01.2012

Рядко ще ме видите да се намесвам в спорове по обществено-социално-политически въпроси, защото аз наистина се старая да не коментирам.

(Например темата за личните данни – за мен цялата тази параноя по пазенето на лични данни ми идва в повече и да се впускам в спорове със служителка примерно на рецепцията на някой хотел дали има или няма право да ми копира личната карта и как го съхранява това копие… е просто излишно. Първо – защото от нея нищо не зависи и такава е процедурата, и второ – ами естествено, че ако не съм гарантирала с кредитна карта и им цъфвам чаровна и усмихната, но напълно непозната и плащаща в брой… Дори да платя предварително за нощувката, колкото и да струва тя, щетите, които бих могла да нанеса по стаята са в пъти по-страшни и после ще имат да ме гонят… А и наистина не мога да разбера какво толкова могат да направят с копието от личната ми карта… И като се изказах така на няколко места, щяха да ме изядат с парцалките, та реших просто да си туря ципа на устата и повече да не продумам по темата.)

Но заглавието всъщност беше за авторските права…

[Прочети повече…] about Авторски права = автогол?

Категория: гневно

История с имена*

19.10.2009

* препратка към „История със знамена“ от Сатиричните поеми на Валери Петров, и то не само като игра със заглавието…

Преди да започна, обещавам ви да се объркате съвсем и да се връщате всеки път, за да погледнете кое е истината. Затова ще я почерня за ваше улеснение.

А за да започна, трябва да обясня все пак как се казвам.

Повечето ме знаете като Ан Фам. А всъщност по официалните документи съм Фам Тхи Тхук Анх. Освен че е тотално объркана транслацията на тези имена, по българската подредба би следвало да съм Тхук Анх Тхи Фам.

[Прочети повече…] about История с имена*

Категория: гневно

Борба с организираната бюрокрация

30.09.2009

Абсурдите могат да разсмиват или да вбесяват. Когато са забавни, ги описвам тук. Когато са толкова безумни, че ме изкарват извън релси и всякакъв самоконтрол, не заслужават да бъдат описвани въобще. Защото така признавам тяхното съществуване и победата им над мен.

В тоя ред на мисли да не забравя:
1. никога да не си давам оригинала на какъвто и да е документ, освен ако изрично, с твърдост в погледа и категоричност в гласа, ми го поискат. Тогава
2. си правя копие за себе си и по възможност ги карам да потвърдят с подпис и печат, че оригиналът се намира у тях; и най-важното
3. да не си троша нервите заради безмозъчни бездушни роботи зад гишета.

Категория: гневно

Fenistil here,

22.09.2009

Fenistil there,
Fenistil everywhere!

Не им ли мина вече сезонът на тея гадинки?! И, Нушке, пия витамин Б комплекс – пак съм им вкусна. А последния път като ми идваха гости, за вечерта изтрепаха къде 12-13 комара и накрая всички обявиха, че едва ли не съм жаба, защото живея в блато. Де да бях, копеленцата щяха да ми служат за храна, а не аз на тях!

Категория: гневно

Драма в 3 части, част последна: Ще живея,

29.06.2009

…, но не за дълго. Искат 1 седмица да бъда на пост и молитви. Никакво месо, риба, яйца, мляко и млечни продукти, зеленчуци, освен краставица, и плодове, освен ябълка.

Не ми били комарите, най ми било карначето, което ядох снощи. Боднаха ми дупето с обещание, че още две сутрини подред ще ми го бодат. И то все не в хубавия смисъл.

Дотук с легендите за обслужването в Токуда. Обикновено ходя в болница „Лозенец“ (бивша Правителствена), но сутринта нямаха дежурен лекар, а аз съм пословична с нетърпението си. Токуда ми затриха 2 часа и половина от живота, които никога няма да се върнат, за да ме прегледат за 3 мин и да ми сложат инжекцията за още 1. За капак платих и паркинг 4 лв.

И да се похваля все пак – вече не съм на петна, ами изцяло червена. Можете да ми викате Покахонтас.

Днес ще бъда кисела, а към края на седмицата ще бъда зла. Да не кажете, че не съм предупредила.

Имам нужда от утешителни думи. Съчувствие, емпатия, жален поглед и прегръдка. Ама не много силна, че ме сърби.

Категория: гневно, разбъркано

  • « Go to Previous Page
  • Go to page 1
  • Go to page 2
  • Go to page 3
  • Go to page 4
  • Go to Next Page »

Основна странична лента

Архиви

Категории

  • #barcelovers (9)
  • виетнамско (59)
  • вкусно (27)
  • гневно (20)
  • заснето (36)
  • извървяно (57)
  • изгледано (18)
  • лично (26)
  • мелодично (100)
  • обично (52)
  • обществено (4)
  • озадачено (22)
  • поетично (17)
  • прочетено (3)
  • разбъркано (178)

RSS

RSS feed

Copyright © 2023 · Genesis Sample On Genesis Framework · WordPress · Вход