Абсурдите могат да разсмиват или да вбесяват. Когато са забавни, ги описвам тук. Когато са толкова безумни, че ме изкарват извън релси и всякакъв самоконтрол, не заслужават да бъдат описвани въобще. Защото така признавам тяхното съществуване и победата им над мен.
В тоя ред на мисли да не забравя:
1. никога да не си давам оригинала на какъвто и да е документ, освен ако изрично, с твърдост в погледа и категоричност в гласа, ми го поискат. Тогава
2. си правя копие за себе си и по възможност ги карам да потвърдят с подпис и печат, че оригиналът се намира у тях; и най-важното
3. да не си троша нервите заради безмозъчни бездушни роботи зад гишета.
пфууууууу
в моята работа е задължително, когато предаваш оригинала на определени важни документи (дори на колега) изрично оставяш за себе си копие на същия документ върху, което колегата взел оригинала се разписва „получил на ръка“ с дата, име и подпис…