гневно

Сега разбирам какво описва Мария Донева. Говоря за безсилието и яда. При мен не е зъб, но май предпочитам да беше.

Кожата ми е цялата на огромни петна, а където няма петна, има бабуни. Как е възможно да ми сърбят и ушите, отвътре и отвън? Зачудих се какво ли правят моите 100 братя, далматинците… И братовчедите ми – жирафите, леопардите и петнистите хиени… Кои още животни са на петна? Някои котки… Оная дебелата, дето сънувах съвсем наскоро.

Опитвам се да се разсейвам. Нещо успокоително. Например 200 мл водка на екс?

Или пък, представям си, ако бях във Виет Нам на брега река Хонг, с онези комари, големи колкото врабчета… Щях да ходя цялата като корнишонка. Вероятно. Нещо не действа това успокоение.

И не си мечтая за чук и клещи, а за вилица… не,… гребло, с което да се начеша веднъж и завинаги.

Мечтая си да махна всички дрехи и, гола, на плажа, с крака в пясъка и нежен вятър по тялото, да стоя с часове. Да стоя – защото нито мога да седна, нито да легна – толкова ме сърби. И хич не си представяйте еротика. Въобще не ми е до еротика!

Мечтая си за вана, пълна със студено мляко и мед.

Или със сняг.

Или наредени пирони, върху които да легна, като един йога.

Или…

Успяват, мамичката им! Таблетките вече не действат и ме събудиха в 4 сутринта! Проклетите нагли копеленца, дори са ме ухапали по петата, та съвсем да ми е гадно! Какво им е толкова вкусна тая моя кръв, да взема да им оставям в чинийка отстрани всяка вечер, та да не ме закачат? Явно вече ми избиват чивиите, щом ми идват такива идеи… Преоблякох се, иде ми инстинктивно да сменя чаршафите.

Наскоро се установи, че никаква виетнамка не съм, щом мразя жегата и дори просто пряката слънчева светлина, а комарите първо мен хапят, пък като ме ухапят на 1 място, избива на още 3-4. В чудесна идилична лятна вечер със сядане на открито аз вадя спрея или вече стика през 30 мин и романтично се мажа… Трагична работа.

Ама съм сигурна, че последния път си купих лекарство за след, но къде ли е, по дяволите?!…