where time stands still
Или иначе казано, град Хо Чи Мин. Повече от 3 десетилетия хората не могат да свикнат с „новото“ име на града.
Значително по-модерен и динамичен от Ха Ной. Тук всичко е по-различно от столицата – климатът, езикът, забавленията, заведенията, хората, начинът им на мислене.
Не, нямам предвид прогресив и арт рок, макар че нямам против да си приказваме и на тая тема.
Става въпрос за творбите на един тип на име Rob Gonsalves. Попадала съм и преди на 5-6 негови неща, но днес ми изпратиха още 37 чудесно подредени в един руски форум. Красота!
Мерси, Камба! ;)
Добавено: През 3-те часа след като написах горното, попаднах в 2 форума и 1 блог на същия линк, освен че го получих от още 4-ма души. Грубо нарушение на едно от златните правила в Наръчника за блогъри на Еленко! Дамм… :))
Студено е още, ще кажете. Е хайде, не гледайте през прозореца тогава, ами елате с мен. Let me take you on a trip around the world and back, you don’t have to move, you just sit still…
Ще ви заведа до едно райско място, където лятото е винаги в разгара си. Обичате морето, нали? Аз обожавам да го слушам, да втренчвам хипнотизиран поглед в него, да се опиянявам от мириса му…, но не и да се къпя във водата или да се пека на плажа. Но нищо, вие грабвайте банските и хайде!
Един искрено дръзновен младеж. Мой сънародник, роден и израснал в Париж. Неговата творческа автобиография е наистина впечатляваща. Китарист, доста известен в музикантските среди, чиято музика е някаква импровизаторска смесица от джаз, етно, фънк и рок.
Ако ви е интересно да послушате малко автентична виетнамска музика, макар и с неособено автентични аранжименти, непременно чуйте Tales from Viet Nam, както и съвместните му проекти с Huong Thanh.
Чуйте и трите песни, които добре представят музиката от трите области на Виет Нам:
Lovers on the Mountain (Северен Виет Нам)
Scent of my Childhood (Среден Виет Нам)
South Delta Song (Южен Виет Нам)
Mozilla не ще да отваря семплите, иска някакви приставки. Но с Internet Explorer всичко е ОК.
PS: Забравих да благодаря на Анна, че ми го подшушна. :))
Ха Ной е столицата на Виет Нам. Красив, романтичен и старомоден град, със своите тесни занаятчийски улички, които все още носят кокетните имена като Бамбук, Вар, Хартия, Захар, Памук, Гребен, Риба, от времето когато на тези улици се произвеждали и продавали само продуктите, за които подсказват имената им.
Симпатична вазокупа, подарена и лично аранжирана от Марта. Swimming in a fish bowl…
Тя пък получи аванс от подаръците за рождения ден във вид на билет за концерта на Depeche Mode от същия наш колега, който го спечели от Tuborg. Наистина мило от негова страна.
Аз последвах неговия пример – пих промишлени количества бири и в резултат спечелих два дръзновени калъфа за компакт дискове. Малко на краставичар – краставици, но шамар да е – аванта да е.
Хубаво нещо са подаръците! :)