Както вече споменах, дядо ми бил шивач. Слабата му фигура денонощно се прегърбвала над шевната машина и пет пари не давал за Партията. Поради тази причина семейството му било наречено буржоазно.
Дядо ми се казва Зик. Името вероятно има някакво друго остаряло значение на виетнамски, но в разговорния език означава настрани. Когато така очакваният първороден син се появил на бял свят, дядо го кръстил Тиен, което пък означава напред. Дядо собственоръчно изрисувал табелата „Шивашко ателие Зик-Тиен“ (настрани-напред, като хода на коня в шахмата) и гордо я окачил над вратата на къщата си.