where time stands still
More на слушалки. (Началото е много бийтълс!)
Бавно унасяне или по-скоро пренасяне в друг свят. Бях забравила какво е да слушам музика по този начин. Истинския начин. Да заспивам с музика, да сънувам музика.
Всъщност ще ми е интересно най-сетне да го видя този филм.
Страхотен град!!! Влюбена съм в тези криви тесни павирани улички, в китните кръчми, в чешката бира, в… Опаа, темата май беше за концерта на The Cure в Прага… :)) Почвам отначало.
Който е бил на достатъчно концерти в България и отиде на един концерт в Западна Европа със сигурност ще ограничи посещаването си на първите до минимум. Само в краен случай, докато има възможност.
Професионализмът, перфекционизмът на организацията, на звука, на светлините – всичко беше чак… нереално. Защото все си свикнал с ръганицата на входа и изхода, със сякаш безкрайното изнервящо чакане, с тънещия в мрак солово изявяващ се артист, щото оня на прожекторите заспал на поста, или с някоя друга закачливо прокрадваща се микрофония. И когато целият концерт мине като описан в учебник, все едно са ти млатнали два шамара, да се чудиш в кой свят си попаднал.
Откраднах идеята от Евгени Богданов (защо ли не пише вече този човек?), за да ви поздравя с това вълшебство. Ето отново безумно красивото изпълнение на Chris Botty & Sting, а също и на Duke Elington от 1958 г.
… each day is a Valentine’s day…
Тежък, тъжен и трагичен, какъвто е бил животът на Едит Пиаф, този филм не бива да се пропуска!
La môme е оригиналното заглавие. Разбирам, че е трудно да се преведе „дребосъчката“ на други езици, но да бяха измислили нещо друго – например „Врабчето“ или да го бяха оставили непреведено. Американският вариант La Vie en Rose и българският „Живот в розово“ са твърде неподходящи. Защото нейният живот в никакъв случай не е бил розов.
Играта на младата актриса Marion Cotillard наистина впечатлява. Въобще не можах да я позная, пък съм я гледала в Такси, където го раздава гадже на главния герой. Но според мен именно с брилянтното си превъплъщение в Едит Пиаф тя излиза от имиджа си на поредното готино френско дупе и отива в графата добра актриса. Лично аз с удоволствие ще следя за други нейни сериозни роли.
А сега един поздрав:
Огромен глас! Огромна сцена, екрани, страхотна сценография, абсолютен професионализъм и на бенда, който също беше огромен (шестима беквокалисти, черни разбира се :)), и на техническия екип, и на организаторите от българска страна дори. Перфектен концерт!
Като се сетя, че за малко щях да го пропусна, от страх, че ще има мокри кости и газене в кал. До последно мислех, че няма да има концерт – след тая яка тресня следобед над София, но когато в 6 още нямаше новини за отлагане, с Марта решихме да се екипираме с дъждобрани и гумени ботуши до колене, и да нападаме стадиона. Слава богу, нямаше нужда ни от едното, ни от другото – за всеобщо учудване далновидните организатори бяха покрили целия терен с някаква сглобяема пластмасова настилка, а през целия концерт не капна ни една капка дъжд въпреки застрашаващите черни облаци, надвиснали над нас.
А когато запя Jesus to a Child…
Пак добре, че има интернет. Телевизията вероятно е гръмнала с новината за събирането на The Police, но ей на – аз я научих с няколко дена закъснение. Тръгват на турне и засега сигурните дати са в Канада и Щатите. Далечнинко са ми, ако наминат по-насам, хич няма да им се разсърдя! Както се вижда на клипа от връчването на наградите Грами преди 3 дни, те са в перфектна форма (най-вече Стинг).
… you don’t have to put on the red light…