Страхотен град!!! Влюбена съм в тези криви тесни павирани улички, в китните кръчми, в чешката бира, в… Опаа, темата май беше за концерта на The Cure в Прага… :)) Почвам отначало.
Който е бил на достатъчно концерти в България и отиде на един концерт в Западна Европа със сигурност ще ограничи посещаването си на първите до минимум. Само в краен случай, докато има възможност.
Професионализмът, перфекционизмът на организацията, на звука, на светлините – всичко беше чак… нереално. Защото все си свикнал с ръганицата на входа и изхода, със сякаш безкрайното изнервящо чакане, с тънещия в мрак солово изявяващ се артист, щото оня на прожекторите заспал на поста, или с някоя друга закачливо прокрадваща се микрофония. И когато целият концерт мине като описан в учебник, все едно са ти млатнали два шамара, да се чудиш в кой свят си попаднал.
Концертът се състоя в T-mobile Arena HC Sparta Prague – хокейна зала, която събра (според счетоводителските изчисления на Л.) 12 000 души. Билетите бяха с места, затова никой не се блъскаше, а спокойно влизаше през някой от 7-те широко отворени входа и лежерно се отправяше към седалката си.
The Cure никога не са ми били страшно любима група. Допреди година им знаех 5 песни, но винаги съм ги уважавала заради цялата уейв генерация, на която са повлияли, без да влизат в рамките на типична уейв група. Самите Depeche Mode са казвали многократно, че ако ги е нямало The Cure със сигурност нямаше да са същите. Този концерт ми затвърди още повече мнението за тази група. Изключително земни (за разлика от споменатите Депеш ;)), емоционални, неподправени, рок, и същевременно професионалисти. Останах изненадана и възхитена от гласа на Робърт Смит – толкова чист и непоколебим до самия край. Звукът, както вече споменах, беше като на студиен запис. Всички инструменти бяха идеално балансирани, ни един инструмент не беше прекалено силен или прекалено глух. Сетлистът беше повече от прекрасен:
The Cure
Live In Prague, Czech Republic
21.02.2008 – T-Mobile Arena
1. Plainsong
2. Prayers For Rain
3. A Strange Day
4. Alt.end
5. The Baby Screams
6. The End Of The World
7. Lovesong
8. To Wish Impossible Things
9. Pictures Of You
10. Lullaby
11. Maybe Someday
12. From The Edge Of The Deep Green Sea
13. Kyoto Song
14. Please Project
15. Push
16. Inbetween Days
17. Just Like Heaven
18. Primary
19. A Boy I Never Knew
20. Us Or Them
21. Never Enough
22. Wrong Number
23. One Hundred Years
24. Disintegration
Encore 1:
25. If Only Tonight We Could Sleep
26. The Kiss
Encore 2:
27. At Night
28. M
29. Play For Today
30. A Forest
Encore 3:
31. Boys Don’t Cry
32. Jumping Someone Else’s Train
33. Grinding Halt
34. 10:15 Saturday Night
35. Killing An Arab
Както вероятно забелязахте, рядко има такива бисове в историята на концертите. The Cure излязоха 3 пъти след бурни подвиквания от развълнуваната публика и изпяха общо 11 (единайсет!) песни след основната част на концерта. И то, противно на моите очаквания, пропуснаха комерсиалните хитчета като Friday I’m in Love и Lovecats, които всяка група на изпроводяк би изпълнила, за да отбие номера. Но The Cure си пяха основно стари песни от първите албуми. За старите фенове.
Вашият коментар