where time stands still
Снощи в 1,00 ч българско време са пуснали билетите за втората дата на U2 в Милано, но до 3 агентурата не можа да се пребори със забилия сайт на ticketone.
И все пак прекрасната новина е, че на сутринта успяхме да купим скъпоценните билети и… юхууу, ще видя Ютууу!
Още една причина днешният ден да е един Много Щастлив Петък! :-)
Bring me something that will let me get to sleep…
И не само това, ами ще тръгнат на европейско турне. Ако наистина се случи… заклевам се най-публично и тържествено, че който и европейски град, зала или стадион да посочат, поне веднъж ще си позиционирам виетнамското дупе на първите редици, за да им подишам въздуха и да им видя веждичките. :)
И още една мечта ще се сбъдне…
Тая кака Joan Osborne хич не я понасям, още по-малко нейния хит One of Us (прощавай, Борянке – знам, че ти е любима), но St. Teresa е много хубава песен и не знам защо петъчно се сетих за нея…
Въпреки всичко ще ви поздравя не с оригинала, а с едно кавър изпълнение на някои си Elbow Jane, които звучат далеч по-добре! :)
Наистина не мисля, че думите ще ми стигнат.
Огромната препълнена зала, ярко червените завеси, покриващи цялата сцена. Каките танцьорки, еххх, какви крака!… :) Страхотният бенд и двете черни беквокалистки.
И баба Тина! Баба ли??? Трябва да има някаква измама, не може да е на 70 години! А може да е машина, облечена в човешка кожа. Каква ли дрога взима? Такава енергия струеше… не, пращеше… не, ИЗРИГВАШЕ от нея, че се изморяваш, само докато я гледаш. А гласът!!! Баба ли? Велика!!!
След антракта Тина и музикантите, седнали на високи столове, откриха втората част от концерта с акустични кавъри на няколко песни, сред които Help! на Бийтълс ме разрева.
Когато излезе на бис след двучасовия концерт, си рекох: „Ей сега вече ще вземе да се кротне малко!“ Какво ти! Умора ли? Нахлу обратно на сцената, облечена в широка бяла риза и впит черен клин, качи се на един кран (!), който я изкара насред залата над главите на публиката… Мята се няколко пъти на парапета, вися от него, после тича и танцува с тези високи тънки токчета по цялата дължина на крана…, а аз се хванах за главата само като си представих себе си как бих паднала 6 пъти от тази височина…
Накрая Тина представи всеки от екипа си поименно, включително и тези, които не бяха на сцената – режисьора, сценографа и т.н., поклони се на публиката и прошепна Be Tender With Me за лека нощ.