Как се придобива българско гражданство или епопея на абсурда в три части – част първа

Преди да започна, искам да предупредя читателите, че този текст го пиша в главата си и преживявам в душата си от 5 години – от деня, в който подадох молба за българско гражданство. Затова на моменти ще ви се стори дълъг и отегчителен. Само да вметна, че от предвидените 5 части се постарах да се вместя в 3, така че – пак е по-добре от виетнамската сватба. :D

Нарочно исках да изчакам цялата одисея да свърши, за да мога вече само с усмивка да се връщам назад и да разказвам без грам яд и омерзение.

Казвам се Ан Фам или поне така се представям за удобство на всички, които не са виетнамци. Чистокръвна виетнамка по двама родители, от 5-годишна живея в България, което прави почти 25 години, откакто наричам тази страна свой дом. Малко повече за това, как и защо съм дошла, можете да разберете от интервюто, което дадох на Деси Азманова преди време.

За тези години съм завършила всичките степени на образование в български учебни заведения, плащам данъци и осигуровки от първия си работен ден при български работодатели, притежавам един движим и един недвижим имот, за които плащам редовно данъци, и имам чисто досие – един вид може да се твърди, че съм “напълно интегриран” и “съвестен член на българското общество”. Даже голяма част от обкръжението ми твърдят, че не ме възприемат изобщо като чужденец, най-вече като заговоря на български.

На 16 придобих право на постоянно пребиваване и ЕГН, под който лесно може да се проследи всичко за мен, така както може да се проследи за всеки български гражданин.

Дълго време не счетох за нужно да придобивам българско гражданство. Като постоянно пребиваващ в Република България чужденец имах всички права, освен:
– да гласувам (напълно аполитична съм)
– да купувам земя (безпроблемно мога да купя чрез фирма, регистрирана в България)
– да работя като държавен служител (това няма нужда да уточнявам защо не ме касае)

Винаги съм смятала, че човек е такъв, какъвто се чувства, и националната принадлежност на хартия не струва нищо, ако в сърцето си не носи родината. Били те и две родини, както е в моя случай.

Може би беше грешка. Преди 2007 г. процедурата по придобиване на българско гражданство беше в пъти по-опростена и спогодбите между Виет Нам* и България все още позволяваха двойното гражданство.

Когато България влезе в Европейския съюз през 2007 г., куцо и сакато от всички страни се изсипаха да искат гражданство, за да могат да емигрират към светлия Запад по-лесно. Аз пък завидях на приятелите си, които в четвъртък решаваха за петък да отпрашат за дълъг уикенд на море в Гърция, а аз жално хлипах, че ми трябват минимум 2 седмици за шенгенска виза**. За първи път се замислих – така и така си живея цял живот в България, целият ми свят, работа, приятели, обкръжение и семейство са тук – защо ми е излишно да се дърпам?

А аз обожавам да пътувам. От 2007 г. насам сигурно съм направила над 30 пътувания из Европа, а за всяко пътуване ми трябваше виза.

Честно, няма човек, който да знае повече от мен за процедурите по добиване на шенгенска виза при различните посолства. Уж трябва да са еднакви условията на всички държави-членки, но това е само на теория. На практика:
– гърците ту даваха лесно – от днес за утре следобед, ту се заяждаха за нещо дребно
– испанците ме мотаха до последния ден преди заминаване
– австрийците бяха доста гадни
– немците са още по-гадни и от тях нямам ни една виза, защото реших да видя първо унгарците как са,
– а унгарците са ми любимци, защото като видяха паспорта ми, нашарен със 7-8 шенгенски визи, се смилиха да ми дадат първо две 6-месечни, после две едногодишни визи, явно за да им досаждам по-рядко. :)

Но, както се досещате, е меко казано досадно всеки път да висиш по посолства с дебелата папка, доказваща кой си, какъв си, къде работиш и колко получаваш, колко имаш в банковата си сметка, къде и с какво ще ходиш и къде ще отседнеш, и защо изобщо искаш да ходиш там.

Освен това се чувствах като човек от третия свят всеки път, когато на летището митничарят се пули учудено на уточнението ми на коя страница е актуалната ми шенгенска виза от всичките в паспорта, а опашката зад мен нервно пуфти и тропа с крака, докато накрая се пренасочи към другите гишета, а аз остана сама, жална и последна.

–

*Виет Нам се пише отделно, защото са две думи. Така както Стара Загора и Саудитска Арабия. Не ми пука изобщо, че се изписва слято по цял свят – пише се Việt Nam. Точка. :)

**България все още не прилага пълните разпоредби на Шенген и всички чуждестранни граждани, дори постоянно пребиваващи в страната, са длъжни да минават по каналния ред за кандидатсване за шенгенска виза при всяко посещение на страна-членка.

(към част 2)