Съседката

posted in: обично | 9

Шашкам се от съседи. Най-вече когато живея в стара кооперация с тежка миризма на аристократичен консерватизъм, където хората се знаят от векове и всеки нов наемател, най-вече млад, е потенциален нарушител на реда и традицията.

Затова, когато тази сутрин на вратата позвъня съседката до нас, веднага се заредих с разкаяна физиономия и готов списък от извинения, без да знам защо – някаква параноя ме гони.

На първо време не можах да я позная. Бях я виждала веднъж по домашни дрехи, а тоя път беше спретната в семпъл, но много елегантен костюм, съвсем лек грим и бяла перлена огърлица.

– Много се извинявам, че ви безпокоя толкова рано… – започна тя, – но от няколко дена се опитвам да ви намеря.

„Мале, какво ли ще каже сега…“ – рекох си.

– Оня ден пред вратата ви видях някакво боклуче. Ядосах се, че някой е хвърлил боклук точно пред вашата врата и като приближих, видях, че са 2 лева… Сигурно някой от вас, като тръгнал да си отключва, ги е изпуснал…

Замигах в недоумение.

– Дойдох да ви ги върна.

Продължавах да мигам, докато тя вадеше от портмонето си банкнотата.

– Те ми донесоха късмет, да знаете. Точно в същия ден оперираха свекървата ми и всичко мина добре. Пазете я, може и на вас да донесе късмет!

И ми се усмихна.

Успях набързо да благодаря и да смотолевя, че не съм вярвала, че още има хора като нея на тази земя. Тя отново се усмихна, пожела ми хубав ден и изчезна с асансьора.

9 Responses

  1. nixonixo

    Ей така ги ръсите тия пари, тц-тц-тц! :)))
    А на тема „съседите“ наистина могат да се пишат томове, сигурно всеки е имал поне няколко незабравими преживявания с тях :)

  2. snake

    Склонен съм да повярвам във всичко друго, но не и добронамереност на съседката. Сигурно си е търсила някакъв претекст за нещо, а щом говори и за късмет съм още по-мнителен – нищо чудно да имат връзка балкански щуротиии като магии и прочие…

  3. An

    @nixo – Сигурно ще е готино да се съберат такива истории. Хубаво описание на хората наоколо ще се направи.

    @snake – Вдъхновява ме твоята вяра в доброто у хората. :)

  4. Ани

    Много хубава случка! Аз пък вярвам в доборнамереността на бабата. @snake – просто едно време имаше и такива хора. :-)

  5. Michel

    Страхотна история!

    Всъщност, има такива хора – искрени, честни… За нас, дори „странни“… Та според мен, случили сте на готини съседи! :-)

    On a //sidenote, и мен вдъхновява вярата на хората в доброто, като гледам някои от коментарите тук… ;)

  6. Marfa

    Ей, имало още такива хора по тая земя, верно! :) То срещата ти с тая жена, ако питаш мен, е по-ценна от късметлийската двулевка.

Leave a Reply