Да, Викторе, предпочитам! Предпочитам да ми е радостно-усмихнато, та дори и с една доза прекален ентусиазъм, отколкото да съм толкова реалистично нещастна (хайде няма да добавям „като теб“, защото наистина никак не искам да го приемаш като заяждане).
Наскоро Анджи се изсмя и каза, че депресиите ми траели около 15 мин. Малко подло ми дойде, предвид тоновете помии, които изгълтах предната година, а тя знаеше добре… Но само за миг и обидата изчезна, защото знаех, че не го казва с лошо, а с обич, и си пожелах наистина да е така. Наистина да разкарвам толкова бързо печалния образ, защото аман от него!
Някъде бях чела, че животът е кофа с лайна и бурканче с мед. И по-бързо да ядеш, количеството си е все същото. И да се жалваш колко ти смърди, все тая. Не е препоръчително и да ги омешиш, защото лайната ще доминират като вкус. :) Остава ти да се радваш на всяка лъжичка от бурканчето.
„Много повече ми харесваш сега!“ – каза Аничка на последната ни среща. Да, Анче, и аз се харесвам повече така.
разбира се, че е с обич!:)
ти си толкова позитивен човек в превъзмогването на подобни състояния, че не рядко съм се чувствала в моите такива, като малка дрисла, на която току що са и отмъкнали кофичката от пясъчника и тя е оревала квартала наместо да си избърше носа, да си стегне вързалките на маратонките и да отнесе с точен шут цялото южен парк, примерно, барабар с всичките му там „детски“ пързалки, люлки, семки и залъгалки.. де да можех!
макар и за 20 минути!!
уви((
При мен явно раздаващият се е подхлъзнал като е сипвал в кофите, щото съм насъбрал количество, достатъчно да запълни цял шлог. Което и правя.
Колкото до депресиите, аз му викам реализъм. ;)