„It’s so beautiful here,“ she says,

„This moment now and this moment, now.“

Хубаво е поняга да останеш сам: да си отвориш биричка, да си пуснеш любима музика,

But she’s looking at me, straight to center,
No room at all for any other thought.
And I know I don’t want this, oh, I swear I don’t want this.
There’s a reason not to want this
but I forgot.

… да слушаш дъжда как тропа по листата на черешата срещу прозореца ти…

And she dreams through the noise, her weight against me,
Face pressed into the corduroy grooves.
Maybe it means nothing, maybe it means nothing,
Maybe it means nothing, but I’m afraid to move.

… и да ти се ще точно сега, в този момент, да прегърнеш целия свят…

Oh, words, like rain, how sweet the sound.
„Well anyway,“ she says, „I’ll see you around…“

… и да му изкрещиш колко ти е хубаво!

2 Responses

  1. Кристина

    Благодаря много за Vienna Teng. Открих я благодарение на твоя пост!:)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.