8-ми март

posted in: разбъркано | 2

Празник на цветарите. И китайските ресторанти – и най-гадният, най-забутаният е препълнен на днешния ден.

Не, нямам против да ми честитиш празника. Все ми е тая всъщност.

Нямам против да ми подариш цветя. Не е казано да са червени рози, пищно опаковани в целофан, панделки и изкуствени клонки. Аз често си купувам за вкъщи градински, от бабите, увити в обикновена хартия или вестник – вършат същата работа, ако не и по-добра. Но не е нужно да е на 8-ми март, 14-ти февруари и дори рождения ми ден. Подари ми ей така, защото е Четвъртък.

Не е нужно да ме водиш на ресторант на този ден. Бих се чувствала точно толкова глупаво, колкото и ти, колкото и хората, пълнещи китайските ресторанти. На този ден предпочитам да се събера с момичетата и да се напием по женски.

Нямам против да ми отваряш вратата, да ми държиш якето, докато се обличам, да ми палиш цигарата. Написано е в зодията ми, ако искаш да знаеш. Не, че не мога сама – справям си се чудесно.

Не е нужно да ме наричаш „писенце“ и да ми повтаряш на всеки четвърт час колко съм хубава. Стига ми един поглед, една усмивка – само за мен. Достатъчно е, за да се почувствам жена. Защото съм именно такава – емоционална, сантиментална, непостоянна, суетна, понякога доста глупава, слаба.

Да, нямам против да съм жена. И не само на този ден.

2 Responses

  1. ogymajer

    Случайно попаднах на блога ти. За малко щях да коментирам под някакъв пост, но се спрях. Реших, че не мога да ти навляза така в личното пространство, където се чувстваш така добре със себе си и с приятелите си. Но сега вече не издържах. Не знам какви думи точно да използвам, но много ми харесва блога ти. Харесва ми стила ти. Има някаква … аура тук, а може би магия. И по някакъв начин ме караш да се усмихна и да си помисля, че нещата не може да са чак толкова гадни, щом има хора като теб. Благодаря ти за което! :)

  2. An

    След такива ласкави думи, не знам какво друго да кажа, освен „благодаря“. Не всички, с които си лафим тук, са ми лични приятели, но се надявам, че бихме могли да станем такива или поне да се чувстват уютно. И не, нещата никога не са толкова гадни или толкова прекрасни, и в това е най-ценното. ;)

Leave a Reply