Дзифт

posted in: изгледано | 3

Когато излезе филм с твърде агресивна рекламна кампания, обикновено сбръчквам нос и го подминавам. А когато филмът е български, този факт съвсем ме отказва. Не казвам, че не харесвам българското кино – няколко заглавия от миналото имат почетно място в личната ми класация. Но за съжаление от съвременните не мога да изброя повече от три, които наистина си заслужават загубата на време и търпение. Сещам се за „Сезонът на канарчетата“ с Параскева Джукелова например, който е много силен.

Останалите не оставиха нищо в мен след финалните надписи. Причините са много – слабата режисура, прекалено изкуствената актьорска игра, подходяща за театрална сцена, но съвсем неудачна за истинско кино; ужасното озвучаване – гласовете все едно минават първо през тръба, за да достигнат до нас, а някои от репликите откровено не ги схващам, поради лошата дикция и бързото сливане на думите.

„Изпепеляване“ с гореспоменатата Параскева например беше твърде слаб и на моменти дори смешен, а „Откраднати очи“ не успя да ме впечатли. Така и не схванах защо толкова я прехвалват Весела Казакова. Отидох дори на постановка с нейно участие в Хамбара и си тръгнах силно отегчена. „Мила от Марс“ направо си го спестих.

Но въпреки всичко тази вечер, със силна доза скептицизъм и поради липса на друго, гледахме на кино „Дзифт“ и останах изненадана. Освен сценария, който дотам ме заинтригува, че смятам да прочета книгата, впечатлиха ме и някои интересни решения на оператора, както и това на режисьора да заснеме филма изцяло черно-бял. Трябва да похваля и младия актьор, някой си Захари Бахаров, който изигра много убедително главната роля във филма.

Е, отново имаме лошо озвучаване, а кънтящият ефект в и без туй дълбокия глас на Джоко Росич превърна иначе сериозната сцена в комична. Звучеше като изнемощял Дарт Вейдър. Отново няколко реплики, които не можах да чуя изцяло, а сцената с пеещата главна героиня в нощния бар ме отегчи до смърт.

Но като цяло тези недостатъци са пренебрежими – все пак трябва да отбележим факта, че филмът е български и по бюджет не може да се сравни дори с най-блудкавата треторазрядна американска комедия.

Така че си струва – минете тези дни да го видите и ще се радвам да споделите своите впечатления.

3 Responses

  1. nousha

    Е, ти пък, някой си :) Захари Бахаров е много добър (поне според мен) актьор и играе в доста постановки в последните години, като се замисля, май не съм го гледала в слаба роля. От няколко дена все за тоя филм слушам, явно ще се гледа (а и работата на Явор Гърдев при всички положения си заслужава да се следи).

  2. wikty

    Анушкин, заинтригувана съм!

    и засрамена!!:((

    …. като не знам и аз кой е тоз – Захари Бахаров, цъ. Ъ?
    ам, така е то…
    като ударих на скитосване и либоФ, наместо други видове театро и прочее, хахахаха:)
    (дърпам си ушите веднагически)

    хей, цунк за новината депешовска вчера, за онази по по миналата седмица и въобще, че те има сладурче:)
    гуш

    п.п. тенкс и за събщението петъшко с живото голямоОбиропиене еееееее ех!:-)

    хахахаааааааааа
    ади, до когато

  3. Червенокосата Вещица

    Мои колеги гледаха „Дзифт“ и останаха супер доволни;всички около мен ме навиват да го гледам,сега и в нета чета добри отзиви..Май накрая ще се наложи да си поразмърдам дупето и да отида да го гледам…
    А,между другото,и аз не бях чувала за Захари Бахаров преди „Дзифт“ …

Leave a Reply