Дзифт

Когато излезе филм с твърде агресивна рекламна кампания, обикновено сбръчквам нос и го подминавам. А когато филмът е български, този факт съвсем ме отказва. Не казвам, че не харесвам българското кино – няколко заглавия от миналото имат почетно място в личната ми класация. Но за съжаление от съвременните не мога да изброя повече от три, които наистина си заслужават загубата на време и търпение. Сещам се за „Сезонът на канарчетата“ с Параскева Джукелова например, който е много силен.

Останалите не оставиха нищо в мен след финалните надписи. Причините са много – слабата режисура, прекалено изкуствената актьорска игра, подходяща за театрална сцена, но съвсем неудачна за истинско кино; ужасното озвучаване – гласовете все едно минават първо през тръба, за да достигнат до нас, а някои от репликите откровено не ги схващам, поради лошата дикция и бързото сливане на думите.

„Изпепеляване“ с гореспоменатата Параскева например беше твърде слаб и на моменти дори смешен, а „Откраднати очи“ не успя да ме впечатли. Така и не схванах защо толкова я прехвалват Весела Казакова. Отидох дори на постановка с нейно участие в Хамбара и си тръгнах силно отегчена. „Мила от Марс“ направо си го спестих.

Но въпреки всичко тази вечер, със силна доза скептицизъм и поради липса на друго, гледахме на кино „Дзифт“ и останах изненадана. Освен сценария, който дотам ме заинтригува, че смятам да прочета книгата, впечатлиха ме и някои интересни решения на оператора, както и това на режисьора да заснеме филма изцяло черно-бял. Трябва да похваля и младия актьор, някой си Захари Бахаров, който изигра много убедително главната роля във филма.

Е, отново имаме лошо озвучаване, а кънтящият ефект в и без туй дълбокия глас на Джоко Росич превърна иначе сериозната сцена в комична. Звучеше като изнемощял Дарт Вейдър. Отново няколко реплики, които не можах да чуя изцяло, а сцената с пеещата главна героиня в нощния бар ме отегчи до смърт.

Но като цяло тези недостатъци са пренебрежими – все пак трябва да отбележим факта, че филмът е български и по бюджет не може да се сравни дори с най-блудкавата треторазрядна американска комедия.

Така че си струва – минете тези дни да го видите и ще се радвам да споделите своите впечатления.