Съобщение

Мила майко,
Не се обаждам достатъчно често напоследък, но такива са децата, знаеш, неблагодарни…

Любими приятели,
И на вас не се обаждам. Вечер не ме намирате в кю, през деня съм все away. Някои от вас се обаждаха тея дни, разтревожени дали все още се мотая по грешната земя. Все още, все още, благодаря за загрижеността.

Скъпи читатели,
Постовете оредяха и станаха съвсем постни. Надявам се не съм ви доскучала дотам, че да ме напуснете завинаги.

Лесно мога да се оправдая с работата – януари и февруари дойдоха като ноември и декември, сиреч много натоварени.

Но не е това.

Не се притеснявайте, хубаво е. Дори приказно. Храня се добре – откривам го всяка сутрин, когато се вмъквам във все по-отесняващите дънки. Спя по много, обличам се топло.

Получих разкошен подарък и с него се надявам да направя много красиви снимки в Куба, където ще изкарам 8 слънчеви райски дни. Лято, пясък, мирис на море, музика и танци.

Заминавам в сряда, така че дотогава приемам поръчки… ;))

Димке, на теб съм обещала бутилка хавански ром – ако ме върнат тамошните митничари, ще я пусна в морето и ще се надявам вълните да я тласнат насам. (Онази празната с любовното ти послание вътре седи все още до Финки, където си я оставила)

Кириле, майсторе, не се безпокой, няма да забравя – пура, увита върху голите бедра на девствена кубинка!

Драги клиенти и доставчици,
През този период не ме търсете – ни за оферти, ни за пари. Обещавам да не ме намирате. Телефоните ще бъдат изключени и заключени в чекмеджето на бюрото, а от служебния мейл ще ви отговори мило съобщение в смисъл мене ме нема в целата схема.

Останете със здраве, усмихвайте се често и обичайте искрено!

Сърдечно ваша,
Ан