Истанбул

Един от най-страхотните и любимите ми градове. Там всичко е наситено: въздухът – с аромати, храната – с най-различни вкусове, улиците – с цветове и хора. Не си представям на някого да му е скучно в Истанбул.

*
Пътят до там – единствената неприятна част на Истанбул. С кола е около 6 часа, което е равно на София-Варна. Стигането е лесно, но придвижването из града е пълен ад. Целодневните задръствания, маниерът на шофиране и липсата на паркоместа могат спокойно да ви откажат от идеята да тръгнете със собствената си кола.

Влакът е опция, но ако сте двойка и искате спален вагон, трябва да платите за трима. Времето е 10 часа и половина, а цената е с 50% повече от автобуса.

Най-евтиният двупосочен самолетен билет е 208 евро, което пък е 4 пъти повече от автобусния билет, ако искате да пристигнете в европейската част. Иначе Pegasus летят за по-малко пари, но кацат в азиатската част, което си е неудобство.

Затова пък с автобус цената е най-приемлива – 95 лв двупосочно с Метро Туризъм. Като цяло бих ги препоръчала – пътуването е приятно, шофьорите карат внимателно, предлагат вода, кексче и чай по време на пътуването, и даже в някои автобуси има 3G интернет, макар че ни на отиване, ни на връщане попаднахме на такъв… Но 9 часа са си 9 часа! Честно, не разбирам хората, които пътуват с автобус до Германия или друга западна държава, а още по-малко онези, които тръгват на екскурзии с автобус. Аз нямам грижи да пътувам по 6-7 часа без прекъсване, но аз да съм си шофьор и сама да избирам кога и къде да спра…

На отиване избрахме дневен преход през седмицата, та пристигнахме за 9 часа и половина заради задръстването още на 15 км от Истанбул.

На прибиране вече хванахме нощния преход и ни отне „само“ 8 часа и половина. Въпреки това прибирането ми беше по-тежко, вероятно заради умората, която се беше натрупала от маането на краци предишните два дни…

*
Настаняване

Ние пътуваме доста и принципът ни на избор на място за спане е централна локация, топла вода и чисти чаршафи. И, да, самостоятелна тоалетна. Metropolis Hostel Istanbul отговаряше чудесно на тези условия. Двойна private ensuite нощувка беше 50 евро, с включена закуска, от която не се възползвахме нито веднъж за двата дни, и wi-fi интернет, който беше доста добър, когато не изчезваше внезапно. Като цяло бих го препоръчала заради чудесното разположение в цивилизован център, на 3 мин от Синята джамия и спирката на трамвая. Единственото неприятно нещо бяха тънките стени и барът/общото помещение, които се намираха непосредствено над главите ни, и шумната пияна компания от американци не спряха да се смеят високо и да крещят до 1 сутринта. А когато най-после решиха да се отправят към леглата, два пъти се опитаха да влязат в нашата стая. По погрешка. Добре, че втората вечер се бяха поизморили, иначе щях да ида да ги изтрепя.

*
Придвижването из града

Горещо не препоръчвам друг начин на придвижване, освен пеша или с метрото, и най-вече с трамвая. Той си има собствена лента и изпреварва всички коли, нещастно задръстени целодневно по улиците на центъра. Едно пътуване струва 2 лири (1,65 лв), билетът представлява жетонче, което се закупува от автомат. Важи и за метрото.

И понеже сърце юнашно не трае, трябваше да разбера дали е само пластмаса или има и нещо друго вътре. Да, има, RFID. Вече мога да спя спокойно.

Жетонът се пъха в пропусквателната машина и така оставаш без никакво доказателство, че си платил, ако те проверят впоследствие в зоната на спирката и трамвая. Но те не те проверяват. Затова пък преди всеки пропусквателен пункт има караулка с охрана и трудно можеш да преминеш, без да си пуснал жетонче или да се си отчел с магнитна карта. Хитро! Не замърсяваш околната среда с излишни хартийки.

Капаните по улиците

Има ги на еднопосочните улици за предотвратяване на насрещните коли.

Разбира се, има и предупредителни знаци, ако успееш да ги видиш овреме. Грубичко, но вероятно доста ефективно.

*
Паркиране по истанбулски – без коментар

Колчетата бяха „гъвкави“ – познават си хората. :)

*
Улиците

Забелязахме колко са чисти дори около Капалъ Чаршъ, където потокът от хора е ужасяващо непрестанен, а самите турци не се свенят да хвърлят боклук директно на тротоара. Затова пък доста често минава чистач с метла и лопата и събира всичко по земята.

*
Турците са велики търговци

Толкова са изобретателни! Дали ще ви предложат чай на улицата, или пък разнасят обяди по магазините и офисите, или ще ви продадат лейкопласт около туристическите места (ако беше лято, със сигурност щеше да ми потрябва), или ще ви предложат чашка/чинийка жито, за да храните гълъбите по площадите…

Около Капалъ Чаршъ често ще срещате хамали с огромни товари от кашони/чували и ще се чудите как са ги опаковали толкова еднакви.

Големи са и в оползотворяването на пространството – вместо покриви, доста от хотелите и заведенията имат тераси с гледка я към Босфора, я към някоя джамия, и този бонус ви го изтъкват още на улицата, когато ви приканват да влезете. В пространството под моста е разположена стройна редичка ресторанти, а дори мини балкончето над закусвалнята не се оставя неизползвано.

*
Храната

Най-любимата ми тема. Печени кестени, задушени миди (все още се чудя кой ще застане насред улицата и ще яде миди!), гевреци, тулумби, пилаф с лешници, сандвичи с риба, печена на лодка, туршия в чашка (!), прясноизтискан сок от нар, sahleb – топла напитка с мляко и канела, dondurma – разтеглив сладолед, който ще ви поднесат със забавно шоу…

Разнообразието на улицата е толкова голямо, а лакомията ми – така безкрайна, че в края на първия ден, когато консумирах доста голяма част от гореизброените неща, се зачудих как не ме е заболял стомахът въобще.

На втория ден попаднахме на рибния пазар край Босфора, където в шатри са нахвърлени пластмасови маси и столове, а грамадните скариди и рибата „Морски език“, която не бях чувала преди, бяха толкова пресни и вкусни, че веднага ми напомниха морето във Виет Нам!

Турците са страхотни кулинари! Вярно, хич не го умеят това здравословното и диетично хранене, но пък как приготвят месцето!!! Мммм… И хляба! Да не споменаваме десертите им – аз, дето не обичам сладко, погълнах такова количество захар, че ще ми стигне за 3 години напред.

*
Откритията ми този път

Има много камери по улиците. И се продаваха доста по магазините. Има и много полицаи. Дори цяла улица, на която продават униформи за полицаи (че и детски). И безброй котки. И че турците правят чудно сирене.

Също приятно се изненадах, че навсякъде в закритите пространства е забранено пушенето. Дори има написана глоба, която варира между 69 до 79 лири (хаха, дори глобите им са измислени като да се продадат!).

*

Казват, че никога не можеш да влезеш в една и съща река два пъти. В този смисъл Истанбул е като огромна река. Четири пъти съм била там, но всеки път е различен и даже все по-хубав и по-интересен.

Важно е да не спирате да обикаляте много пеша, да не ви е страх да опитвате различните храни и напитки по улиците и да позволите този град да ви очарова и удивлява, както той си може.

*

Целият албум със снимки

6 Responses

  1. Ооо, да!
    Цветовете, ароматите, храната, хората.

    Улиците, които сякаш сами те водят, котките, излегнали се по пейки, огради и первази, търговците, които те заговарят от отсрещния тротоар и като разберат откъде идваш, се опитват да те примамят с „комшу price“…

    Бил съм само веднъж, юли месец, и за мен Истанбул е the city that doesn’t sleep – главната улица беше изпълнена с хора до 3-4 сутринта – ходещи, стоящи, седящи, хапващи, пиещи, пеещи, свирещи, играещи табла, говорещи – чак не ми се прибираше в хотела! Ама то човек трябва и да дремне от време на време.

    А пък какъв рай е Истанбул за street photography – нямам думи! :)

  2. Припомниха ми следната случка: вървим по улица с много ресторанти и навсякъде ни приканват да влезем да хапнем и пийнем. Един момък, след всичките ни откази, видя, че съм зяпнала една улична котка и възкликна: „Cat – one lira!“ :D

  3. […] Истанбул / Публикувано на 19.03.2012 […]

  4. Всичко това плюс ферибота.

  5. Страхотни снимки! В Истанбул съм ходила повече от 10 пъти, но винаги остава какво да се види за следващ път :).
    Ще съм много благодарна, ако някой ме упъти къде се намира пазарът за инструменти.

    • Ами… Ако не се лъжа, беше на Босфора до главния мост до рибния пазар, който беше май от другата страна на Египетския пазар…. Пък колко сложно го обясних. :)

Leave a Reply