Кърджалийско

– Димчо, кво ще правиш в Пловдив цялата тая дълга почивка? Хайде с мен и Ралка в Кърджали за 3 дни!
– Ама аз ще бъда в Кърджали, при баба на all inclusive! :)

Забавно се получи как още няколко съвсем произволни мои познати бяха стегнали багажа за Кърджали за тези 6 почивни дни. Светът наистина е малък!

Не бях стъпвала в този район, само бях чувала за него. Оказа се действително много интересен и красив.

Някои неща, които няма да забравя:

… гледката от кухнята на Ралица в 7 сутринта

… асансьора, който работи само с ключ

Липсата на „удобства“ събуди творческото в мен – кафе, варено на Парти грил и прецедено през салфетка; какво ли не прави човек, когато се буди в чужд град и ранни зори преди домакина си.

Из улиците на Кърджали

Това да ви изглежда познато?

А това? Едно от модните барчета в Кърджали, до което така и не стигнах, но съм сигурна, че са платили авторските права за тази така популярна обложка на Depeche Mode.

Затова пък другото модно барче Friends се оказа доста приятно, пускаха хубава музика и беше пълно с хубави момичета.

… културните забележителности на Кърджали – точките 2, 3, 8, 14 и 15 са особено забележителни. :)

… църквата „Успение Богородично“ – прекрасна градина; апостоли и Стария завет, изобразени в твърде шарени стенописи.

… гледката от кв. Гледка, срещу църквата

… гледката по пътя към Дяволския мост

… Дяволския мост

… мини-пикника на един камък край моста, бирата в пластмасови чаши, но със столчета, и Димка, която се обърна към реката и отсече: „Това е последната ми бира за този камък! Ха, наздраве, бъдещи жабешки бутчета!“ :)

… историческия музей – много красив отвън и много интересен отвътре.

… пътя до крепостта Моняк – крави, изтегнали се на широка поляна с гледка към Арда и Кърджали, и тук-таме пръснати химически тоалетни.

От самата крепост е останало малко, но пък гледката… няма как да се опише с думи, нито има апарат, който може да я пресъздаде.

Един несръчен опит за панорамна снимка

… плаващия ресторант на язовир Кърджали и превъзходния пресен сом, който ядохме.

… чудесната разходка с корабче

… и накрая – забравената арфа на Орфей. :)

С две думи – не е нужно да биеш хиляди километри път и да потрошиш луди пари – хубавите места може да са съвсем наблизо и кротичко да чакат да ги видиш.

Цялата галерия

5 Responses

  1. Очевидно са пропуснали да споменат, затова аз да вметна – причината стенописите в църквата на Боян Саръев да изглеждат толкова различно е, че са правени от млади ученици по иконопис. Доколкото си спомням, работата им е била техен подарък за храма.

  2. Допускам, че може и да са го написали някъде, но нали знаеш – „чукча писател, чукча не читател“! :)

  3. […] Кърджалийско / Публикувано на 16.09.2011 […]

  4. :) Парти-грила ме върна в студентските ми години. Най-универсалното съоръжение за една домакиня – фурна, котлон, скара.. с мини размери и безотказна работа.

  5. Ан, ти ме върна в родният ми град! Благодаря за прекрасните снимки! Родена съм и израснах там, но последните 12 години съм извън Б-я. Гледката от кухнята на Ралица, е точно квартала където прекарах детсвото си. За това време съм се връщала само 2 пъти. Всичко ми е много мило…, а местата си ги описала много добре!

Leave a Reply