И не е прищявка. Пет вечери поред десетки хиляди хора не са излезли по улиците от глупост и прищявка.
Те са млади, стари, на колела, на скейтбордове, с децата и внуците си на рамене. Те са усмихнати, мирни, културни и събират боклука след себе си. И са много красиви!
Къде са били, какво са спали досега, дали нещо ще променят? Не това е важно в момента. Важното е, че са там, навън, загърбили вечерни развлечения и евтини сериали. Те са там и крещят „Стига! Достатъчно!“. И изискват промяна!
Те рисуват бъдещето си.
Аз съм виетнамка и винаги ще си остана такава, ако ще не 25, ами 75 години да живея в България. Но съм и български гражданин – и то много преди да взема гражданство. Тази борба е и моя!
Знам, че се тревожиш и това е твоят начин да го покажеш. Като всяка майка ти се свива сърцето от притеснение за детето ти, което е излязло на площада тази вечер. Но знам също, че дълбоко в себе си разбираш защо го правя.
Правя го за твоите внуци.
Много добре казано!