Има снимки, които не успяват да разкажат всичко. А историите около хората и нещата, които са заснети или начина, по който са заснети, понякога са по-интересни от самите снимки.
И понеже хвърлих ръкавицата към Гинев и той с достойнство прие дуела, спазвам думата си и пускам тази нова рубрика.
Муй Не, Южен Виет Нам, март 2006 г.
Първият сносно заснет от мен изгрев. Надничащото слънце е леко поизгоряло, но с цифрова щракалка това е положението.
Тези снимки са доста изстрадани.
Още преди да стигнем Муй Не, индикаторът за батерии на фотоапарата започна да мига. А аз си бях забравила зарядното в Сай Гон. И понеже щракалцето работеше с обикновени батерии волт и пол’вина, се успокоих, че не е бог знае каква драма. Не, но да. Резултатът от спирането пред всеки магазин по пътя и 3 успешни покупки беше 6 чифта батерии, всеки чифт с енергия за по 1 кадър.
И така, събудена от вълните на океана в 5 сутринта (имах чувството, че ще ме залеят, защото спах в едно бунгалце точно на плажа), седнах на пясъка и зачаках слънцето да се появи. С щракалката и торбата амуниции. И след всеки кадър сменях патроните като рейнджър.
А вятърът галеше бузите ми и аз дишах дълбоко, много дълбоко…
от години не съм виждала изгрева, много голяма грешка от моя страна …
Затова пък не можеш да се оплачеш лоши залези! ;) Специално за теб – още един любим изгрев.
Ако живеех в къща край морето или на високо в планината, всяка сутрих бих ставала рано, за да зяпам изгрева. Ама сега като живея на първия етаж и небето едвам се вижда, затва се излежавам до късно. :Р
голяма красота! :))) ако можех бих хванала първия самолет за Куба :)
за гледките – аз живея на 5-тия обаче с комшията отсреща можем да си мятаме цигари през балконите, толкова сме близо …
Наистина е красиво. Много красиво. И аз не съм виждала изгрева много отдавна. Благодаря!