Ако сте пропуснали новогодишния концерт на площада – записът на БНТ е вече качен в интернет, можете да си го изтеглите. Или да ми пишете, аз ще ви драсна частта на ФСБ. Въобще не се залъгвайте по гадния звук, там на място всичко си беше прекрасно. Просто любимците ми БНТ отново яко са насрали записа – признавам ги, таланти са в това отношение! Освен това са орязали последната песен и биса. Като добавим и знака на Канал 1 в горния ляв ъгъл, безумните надписи Честита нова година, България в Европейския съюз и т.н., появящи се изневиделица на екрана и прекъсванията за реклами („Не гълтай корема, гълтай Калорекс… железен ефект!“; ето защо не искам да имам телевизор!!!), съвсем ще се откажете, но въпреки всичко си струва да се види!
Аз знаех, че ще започнат в 12,30, но се надявах да покъснеят малко, та да мога да стигна от партито у едни приятели близо до НДК. Вероятно съм ударила личния си рекорд по бързо бягане, но въпреки това пак изпуснах 4 песни, последните 2 за които ужасно ме е яд. Но как да е, ето какво пяха:
На път
Ако спреш
Иде вятър
Гара разделна
Няма как
Обещание – интро
Три – откритието на нощта! Не я бях чувала преди… Три нощи с вятъра ще ти върнат самота…
Дъждовни въпроси
В средата
Не бързай, слънчо
Епизод от романтичен филм
Пъпеш
Инструментал – не знам как се казва, за пръв път го чух там. Ако някой го знае, ще се радвам да сподели.
Игра на въже
Дневен сън
Песен – е те тук се разревах! И докато гледах записа пак ревах. Лечев си изля душата в това изпълнение, с премръзналите си пръсти върху цигулката. Всъщност дали е излял душата си не знам, но мелодията се лееше в моята душа.
Обещание – интро (пак)
Зимна къща – и тук падна голям рев! :)
Случи се
Отговор
Протегнах две ръце
Обещание – вече самата песен
След десет години
Обичам те дотук
Не така
Високо
Бис: Високо – не пак, а отново! :) Тук бях качена на високо на едни рамене (вероятно щях да се виждам в записа, ако режисьорът не беше решил да приключи със снимането след Не така), крещях с пълно гърло и държах телефона си насочен към сцената. Не знам какво успяха да чуят от другата страна, но обичам да споделям такива мигове с хора, които ще ме разберат. Всъщност започнах това упражнение още на Обичам те дотук! :)
След концерта едно виетнамско девойче вървеше ухилено по Витошка в посока НДК и пееше на висок глас:
Стопли с дъха си огледало,
изрепетирай поглед плах
О, как се смее твойто тяло
излишен смях, излишен смях
И срещата ни бе безцелна
излишен миг в банален влак
Това е гарата разделна,
дано те видя утре пак…
:)