Добавено на 06 май 2014 г.: Ето я и подробната рецепта за пържените немчета с конкретни мерки и теглилки. :)
Представям си Ками, четейки това, как кима енергично и преглъща гладно… :)))
Това са кебапчета, увити в оризови кори. Някои казват, че им приличат на сармички, други – на пролетни рулца. В оригинал се наричат nem [нем] и се водят специалитет във виетнамската кухня.
Ако и на вас ви се хапват, имате следните варианти:
1. Да правите като моите приятели – те чакат да ги поканя на гости. :)) Но имайки предвид, че приготвянето им отнема повече от 2 часа, а изяждането максимум 20 минути – това си е неблагодарна работа, както и да се погледне. Така че не разчитайте! ;)
2. Да отидете до Велинград. Там има един ресторант – на вид съвсем безличен, с бели стени и соц-подредба на масите. Не съм сигурна дори, че има име. Намира се до една селска кръчма с китното название „Чинарите“. :) Та там се предлагат две кухни – българска и китайска. Странно е, защото отпред няма червени фенери, шарени кичозни украси или други белези на китайския ресторант. Като поискате китайското меню, ще видите че то е изцяло съставено от виетнамски ястия. Дори имената им са изписани на виетнамски. Оказа се, че готвачът е виетнамец и приготвя чудесни немчета и салата ном, за която ви разказах по-рано. По последни данни и това заведение вече го няма. :(
За съжаление никъде другаде в България не може да се насладите на виетнамската кухня. По време на социализма имаше един ресторант в София, на ъгъла на бул. Хр. Ботев и настоящия Тодор Александров. Оттогава насам са правени бледи опити, всичките завършили с неуспех – дали заради мощната китайска фаст фууд индустрия или просто някаква каръщина, не знам. Но не губя надежда – сред идеите ми за внезапно натрупване на несметни богатства се мъдри една за откриването на такъв ресторант. :)
3. А най-сигурният вариант е да си ги приготвите сами.
Ето как:
Първо трябва да се сдобиете с екзотичните съставки като
– сушени дървесни гъби, известни също като дървесни ушички, – сушени ароматни гъби – оризово фиде – оризови кори
Ако нямате благосклонен китайски или виетнамски роднина, който да ви снабди, можете да разчитате на китайския магазин на Самуил и Пиротска.
Накисвате гъбите и фидето в отделни съдове с гореща вода. Гъбите измивате добре няколко пъти (не се знае къде и как са сушени) и им махате дръжките.
Другите продукти са:
Следва изпотяващ процес на рязане, кълцане и рендосване. Фидето е по-удобно да го нарежете с ножица. Кухненският робот върши работа, ако имате и сте фенове. На мен лично ми дайте да дробя и ситня. :))
20 мин по-късно…
Това са 40 бр. Никога не се научих да правя по по-малко.. :))
Понеже немчетата трябва да се ядат топли, преди пърженето им трябва да се приготви соса. В този сос се топят кебапчетата и обикновено се сервира на всеки в отделна купичка. Продуктите за него са: сол, рибен сос, черен пипер, чесън, оцет, захар. Пропорциите не мога да ви кажа, защото самата аз никога не ги улучвам от първия път. Идеята е да достигнете баланс на киселото, сладкото, соленото и лютото. Украсата от моркови не е задължителна, но седи добре. Липсва само една плаваща червена чушчица.
Пържите кебапчетата на умерен огън в обилна мазнина, която трябва да се сменя през 20 кебапчета. Когато добият така популярния златист цвят, ги изваждате и оставяте да се отцеди мазнината.
Ако нямате жълта чиния, зеленина и пресен лук за украса, едва ли ще ви е по-малко вкусно. Но една от любимите ми лели (страхотна кулинарка, впрочем!) обича да казва: „Човек не яде само с устата си, но и с очите и носа си“. :)
Достойни придружители на това ядене са бутилка мерло и зелена салата. Наздраве! :))