Това са разносни търговци, които обикалят града със своята стока на рамене или пък натоварена на велосипед. Нямат конкретно търговско място и съответно не плащат наем за такова. Не са регистрирани като търговци, не издават касови бележки, не подават годишни данъчни декларации, не плащат пенсионни и здравни осигуровки. Тези, които продават храна, не ги преследват инспекторите на ХЕИ. Това не е хубаво, ще кажете, и аз ще се съглася. Но тези пъстроцветни щъкащи продавачи са част от чара и екзотиката на това място.
Често можете да видите рано сутрин по улиците на Ха Ной такава жена, понесла своите кошници с варени пачи яйца и гарнитурите към тях. И ако ви се яде точно това на закуска, можете просто да извикате: „Хей, пачи яйца!“ [„Trứng vịt lộn ơi“], и тя ще дойде при вас, ще извади като фокусник отнякъде малки столчета и ще ви приготви закуската директно на тротоара. Хората там нямат никакво притеснение да се хранят сред шума и прахта.
Стоките на тези търговци са най-разнообразни. От бельо, хавлиени кърпи, чорапи,…
… варена царевица.
Също и всякакви пластмасови легени, канички, тубички, кутийки и съдове за бита; сапуни, шампоани, прахове за пране и всякакви препарати; меса и сурови яйца; зеле, марули, домати, магданоз, пресен лук и каквито зеленчуци се сетите; дини! – как съжалявам, че не можах да заснема една дребна женица, която беше нарамила по 7 дини от двете страни – общото им тегло вероятно доближаваше нейното собствено!
Това е раят на зеленчуците и най-вече плодовете. Ако всеки ден опитвате по три плода, един месец няма да ви стигне да вкусите от всички. Непременно потърсете jackfruit – един страхотно ароматен, сладък и вкусен плод. Дори да не му е сезонът, който е през лятото, можете да го намерите при разносните продавачи по старите занаятчийски улици на Ха Ной. Или пък в Сай Гон, където е вечно лято.
Една от причините да си наема рикша за обиколка беше, че на нея изглеждах като турист и можех спокойно да снимам, без търговците да ме гонят и гледат лошо. Не знам защо така се притесняват да ги снимат. Трябва наистина да благодаря на моя приятел рикшаджията за неговото мълчаливо разбиране и съдействие. Видеше ли ме да вдигна фотоапарата, веднага намаляваше и ме изчакваше да приключа. :)