Варадеро е курорт за туристи. Само. Тук кубинец не може да припари, освен ако не е от обслужващия персонал.
Ако биете толкова път до Куба, само за да видите Варадеро – не си струва. Защото Варадеро не е Куба. Защото същото може да видите в някой турски курорт. Е, да, никъде другаде не съм виждала такава вълшебно-синя вода, но за една вода да платите 1 000 евро самолетен билет…
Разположени по крайбрежието, хотелски комплекси осигуряват all inclusive лукс, за да не се налага да излизате извън границите им. Но дори да се случи да излезете от своя комплекс, в гледката пред вас няма да откриете нищо очарователно – прашно шосе и от двете страни – други комплекси.
Но комплексът, в който ние избрахме да отседнем, беше наистина красив.
Това райско кътче е идеално за лежерна почивка. Слънце, чист въздух, спокойствие, тишина. Тук-таме се обажда някое птиче. Всички те поздравяват и ти се усмихват. Попитах (с мимики и жестове) двамата градинари долу дали мога да ги снимам и те с готовност застанаха пред обектива. Щракнах ги, благодарих им и отминах, а след няколко крачки единият ме настигна и подаде малко шарено букетче цветя. По-долу друг градинар (пак с жестове) ни попита дали искаме сок от кокосови орехи, за да ни откъсне от близката палмичка.
Първия следобед открихме следната бележка на леглото:
Въпреки че това е вероятно обичайна практика на хотела, стана ми мило. На следващия ден оставих на същото място бележка за Бриджит с малко дребни бакшиш. Когато се върнахме след няколко часа, получихме отговор:
