Идеята беше лека неделна разходчица на чист въздух. Без покоряване на върхове и екстремии.
Тръгнахме в перфектно слънчево и тихо време, към 12 часа. Не предполагах, че ще има и други толкова закъснели. Най-дългата опашка за лифт, която съм виждала.
Затова пък имаше забавни четива.
Една от най-любимите ми дейности – возене на пейковия лифт Драгалевци. Абсолютната тишина е стряскаща в първия момент.
Горе обаче заварихме тъмни облаци, а когато прогърмя, намерихме за разумно да тръгнем обратно към лифта. Отново дълга опашка – този път изнервена и прогизнала. Ситният дъжд премина в порой, малко по-късно – в градушка. Топчетата град пукаха като пуканки и имаха почти същата големина. За минути земята се покри в бяло.
Едва ли е приятно на планина да ти се наложи да си разглобиш велосипеда…
… или пък да се накалиш така безобразно!
