По принцип не ходя на концерти без да съм запозната със самата група/артист. По принцип не харесвам джаз. Смятам го за твърде студен и непонятен. По принцип не обичам да пиша за музика.
Но този концерт разби всички принципи.
Обвити в тая червено-синкава мъгла, тези хора ми се струваха неземни.
И наистина не бяха на този свят. Изцяло погълнати от магията на музиката, те свиреха за себе си – сякаш не ги интересуваше хората, на които подаряваха тази красота. И то с такава свирепа жар, че енергията която струеше от тях, беше видима. Не, не, това не беше джаз. Беше прогресив метъл, изсвирен на пиано, контрабас и барабани. Безумно!
Duende, поднасям ти Meeeerciii! :)) Ако не си ти да ни джазобразоваш…
Очаквам с нетърпение утрешния концерт на Стефан Микус. Чула съм твърде любопитни неща за него, за да остана равнодушна.