In An's Room

where time stands still

извървяно

Белгия

Едно от най-красивите места, на които съм била. Може би защото нарочно пропуснахме Брюксел, а се насочихме директно към по-китните малки градчета като Гент, Брюж и Антверпен.

Последният не е особено малък град, но си имаше своето собствено очарование. Там е малката прекрасна ботаническа градина и онази уличка, която заснехме в детайли. Там е съботно-неделният пазар, от който си купихме сирена и прошуто, с които си направихме малък пикник в градския парк, който впоследствие нарекохме еврейски, защото се разхождаха много еврейски семейства. Там е и онази кокетна автобусна спирка, в която се влюбих.

Гент пък ще запомня най-вече с невероятния хостел, на който попаднахме –

с вътрешната градинка,

[Прочети повече…] about Белгия

Милано, U2 и малко Комо

Ето най-сетне. Смогнах да довърша разказа за обиколката на Северна Италия и все пак причината да измина всичките тези километри – концерта на U2.

Милано…

Нищо не очаквах и с нищо не ме изненада. ОК град, но не е моят.

[Прочети повече…] about Милано, U2 и малко Комо

Генуа*

* Димето ми направи забележка, че на български се пишело с „у“, защото идвало от немския, не от оригиналното италианско Genova. Ето, поправих се.

Питат японец:
– Как беше пътешествието из Европа?
– Не знам, – отвърнал той, – още не съм си разгледал снимките.

Не, че това важи с пълна сила при мен, но сега от снимките установих, че този град може би не е чак толкова лош, колкото си мислех. Ако Бергамо и Торино не ме бяха разглезили толкова с подредеността си, ако не беше това изнервящо лутане из хаоса и тесните улички, докато си намерим хотела, ако хотелът не беше толкова мизерен и мръсен, ако не бяхме попаднали на онова емигрантско гето още на първото ни излизане от хотела… И приемайки, че все пак е пристанищен град (не курорт) и е нормално да е шарено и разбъркано, в този град си имаше интересни неща.

Като например стария град и аквариума:

IMG_2886

[Прочети повече…] about Генуа*

Бенджи

Преди 3 години, когато активно спамвах в един форум за фенове на Pink Floyd, който по-късно без ясни причини и обяснения беше заличен от собственика си, се запознах с прекрасни хора и спомените ми за тях са наистина мили.

Помня онзи слънчев майски ден през 2006 г., когато, на гости у Бенджи в Бистрица, всички редовно пишещи форумци най-сетне се запознахме накуп. Бях страшно изненадана, че Бенджи е само на 19 г., защото начинът, по който пишеше за голямата си любов – музиката, и фактът, че беше фен на Пинк Флойд, оставиха други впечатления в главата ми.

Събирането си имаше и цел – да сформираме рок банда. :) В мазето на Бенджи, пригодено за репетиционна, се събрахме всички:

Бенджи, въпреки гипсираната ръка, свиреше на китарата си, Шай чупеше стойки на „басис“ :) и от време на време отпиваше от верото си (което всъщност беше любимата му напитка мента+мляко). Имаше и още китари и басове – на Пепи и на Краси (това симпатично скромно момче се оказа фронтмен на групата Млък!; от тогава все си обещавам да мина някой път да ги видя, като имат изява). Не помня добре, но Дон Тони май си беше докарал барабаните чак от Ямбол (уф, Ямбол ли беше?). Двамата Борисовци извисяваха едни ми ти гласища, а аз, както винаги, бях в ролята на ентисуиазирано групи. :) Както и Нушка. :)

Помня, че предложих групата да се казва „Куцо и сакато“, не само заради счупената ръка на Бенджи. :D Смяхме се много, снимахме се много, но от всичко намерих само една снимка, оцеляла в стария блог, на която „свиря“ на барабани. :) Бяха весели времена!

[Прочети повече…] about Бенджи

Торино

Торино нямаше с какво да ме впечатли – ни с хубаво, ни с лошо. Приятен и подреден град, най-вече спрямо следващите два – Генуа и Милано, и въпреки че там се разхождахме повече, снимахме повече, видяхме повече, а и имаше няколко интересни момента, след Бергамо някак ми бледнееше.

Знам, че не ви разказах кой знае колко за Бергамо – просто защото не се случи нищо особено. Понякога няма нужда да правиш нещо особено, за да се чувстваш хубаво на дадено място в даден момент. Просто вървиш, гледаш и се усмихваш.

Но да се върнем към Торино.

Първо да отделя специално внимание на Маруся :)

Някой от компанията я кръсти така, след като я взехме под наем, за да пропътуваме разстоянието Бергамо-Торино-Геноа-Милано-Комо-Милано-Бергамо за 5 дни. Милата, доста зор видя.

[Прочети повече…] about Торино

Бергамо

Всички подминават този град, защото решават, че е просто малкото летище на Милано. Голяма грешка! От всички места, които посетих в Италия, Бергамо най-много ми хареса. Спокойно, чисто, подредено, китно градче, което повече мяза на швейцарско, отколкото на италианско. От местата с дух, в които ти се иска да останеш и да поживееш.

Снимките никога не успяват да предадат изцяло това усещане, защото то се носи във въздуха.

IMG_0259

[Прочети повече…] about Бергамо