where time stands still
… home again
I like to be there where I can
When I come home cold and tired
It’s good to warm my bones beside the fire
Ето ме най-после вкъщи. След 32 дни, 10 полета, 4 страни, 9 града, 1 сватба, 1 конференция, 1 загубен катинар за куфар и 1 забравен телефонен апарат, поради което ще звуча зачудена в първите мигове на всяко обаждане, опитвайки се да отгатна кой ми звъни. Връщам се вкъщи с кошница, пълна със снимки и истории за разказване.
Винаги съм харесвала Пловдив. За разлика от София, градът е много по-зелен и спокоен, хората са с по-благи изражения, а през пролетта Пловдив е просто съвършеното място за лежерни разходки.
Ето ме най-после с включване за Виет Нам. През последните дни все или времето, или силите не достигаха, за да започна. Опасенията (мои и чужди), че ще забравя всичко, не бяха неоснователни, но затова си водих записки. Друг е въпросът, че тефтерчето със записките го затрих в самолета към Сай Гон, та се наложи да започна отначало още там. Как да е…
Съветите по-долу са резултати на лични грешки и наблюдения и биха били полезни на всекиго, който се готви за заминаване до Виет Нам. Ще ми се някои неща да ми бяха казани, а не да ги изпитам върху собствената си глава.
Нарочно си резервирах билета за Виет Нам с 10 часа престой в Париж. За последно го видях преди 13-14 години и двете неща, които запомних тогава, бяха градината „Люксембург“ и „Монмартр“. Задължително исках поне тях да видя.
Един-два практични съвета, ако някога се случи да имате няколко часа в този град и не искате да губите и минута в размотаване (аз изгубих доста):
Преди да драсна няколко реда, искам да благодаря на Ани и Етем, които бяха моите прекрасни домакини през 6-те ми дни в този град. Благодаря, че бяхте толкова внимателни, мили и търпеливи към непрестанните ми въпроси. Голяма част от хубавото ми усещане към този град се дължи именно на вас. Специално благодаря на Ани, която ми намери изгубения фотоапарат! :)
А Дюселдорф наистина се оказа чудесен град! Хем малък и спокоен, хем много жив и зелен. Въпреки сивотата и студа на зимата, въпреки работната цел на посещението ми, аз успях да го усетя. Този град има дух! (колкото и да е немски :))
… и то не само защото живеят в Белгия! :)
Полиглотите
На север, където бяхме, фламандците говореха 4 езика. Отказах се да си упражнявам френския, когато на моята молба за 2 билета за влак служителката услужливо отговори на съвършен английски. Вероятно за да не се мъча. Говорят и немски, и холандски, който е нещо като развален немски, и, разбира се, фламандски, който е нещо като развален холандски. :)
Лодкарката разказа историята на Гент на френски, английски и холандски последователно, като през цялото време беше усмихната и не личеше по никакъв начин да се отегчава.
Един сервитьор ни посрещна с „Добър ден!“ на поне 5 езика – да си изберем. :) Попита от къде сме. „О, български… този още не го знам!“ :) След което на съседната маса настани двама и заговори безпроблемно с тях на италиански. На другата маса (очевидно като нас впечатлени от този ухилен полиглот) пък подхвърли, че знае и малко руски и японски.
