извървяно

Castells, или човешките кули

20.09.2015

Из една картичка-писмо до малката Ния от зайчето Инда, което ѝ пише от всякакви кътчета на Земята. От Барселона в ролята на зайчето Инда бях аз. Снимките и клипчето са добавени за илюстрация.

„Hola Nia, bon dia!

(Ха, даже има рима! Иначе на каталунски това значи „Здравей, Ния, добър ден!“. Тук хората обичат да казват „здравей“ и „добър ден“ в едно изречение, не знам защо. Най-вероятно защото са много учтиви или много бъбриви, а по-скоро и двете.)

Понеже няма да ми стигне мястото на картичката, ще продължа да ти пиша в писмото към нея. Там ще ти разкажа и какви са тези хора на картичката и защо са се покатерили така един върху друг.

Много целувки,
Инда

Здравей отново,

Пиша ти от Барселона, както вероятно си видяла от картичката. Ако извадиш атласа и видиш къде е Испания, Барселона се намира в горния ѝ десен ъгъл, в областта на име Каталуния.

Градът е много хубав, има си и море, и планина. Планината пък се казва Тибидабо (много смешно име, нали?) и не е много висока, но е доста приятна. На върха ѝ има виенско колело и увеселително влакче и оттам се разкрива най-великолепната гледка към цяла Барселона заедно с обширното, синьо море! Няма да ти изпращам снимки, трябва да го видиш с очите си – толкова е красиво, че никой фотоапарат не може да го заснеме.

Обаче да знаеш – като решиш да посетиш Барселона, хич недей да ходиш през лятото. Адски е задушно и горещо, и шумно и претъпкано от туристи, и уличните канавки доста миришат… Въобще, през пролетта или есента е много по-добре, повярвай ми!

Барселона за туристи

09.07.2015

Полети

Барселона е леснодостъпна дестинация за цяла Европа. На барселонското летище кацат всички популярни нискотарифни компании, за разлика от други дестинации, които пренасочват полетите на тези компании към по-отдалечени от основния град летища от селски тип.

От София до Барселона има три опции за директен полет:
– Wizz Air – целогодишно, през ден;
– Vueling – само от 15 юни до 15 септември, два пъти седмично;
– Bulgaria Air – целогодишно, два пъти седмично]
(допълнено) – Ryanair – от ноември 2016 г.

Изборът на авиокомпания зависи от личните предпочитания, нужди и, разбира се, бюджет. Ако като мен ненавиждате храната в самолета и я избягвате, събирате багажа за дълъг уикенд в една раница и предпочитате да не плащате двойна цена заради допълнителни услуги, които не искате и няма да ползвате, то конкретно за София-Барселона изборът в почти всички случаи е Wizz Air. Най-вече откакто на 19 май 2015 г. въведоха фиксирани седалки. (Безплатно, ако системата автоматично ги избира, а тя все още учтиво слага пътуващите заедно едни до други и е много по-подредено и приятно от преди).

Другата уж нискотарифна компания Vueling лети само през лятото, часовете на полетите са по-неблагоприятни, а цените – понякога учудващо по-високи дори от Bulgaria Air.

За сравнение направих една справка между трите авиокомпании за двупосочен билет за почти едни и същи дати в началото на септември тази година:

[Read more…] about Барселона за туристи

#Barcelovers: Странностите на барселонските жилища и изненадващата липса на копър и магданоз

24.05.2015

*#Barcelovers е всъщност програма на каталунската община за популяризиране на Барселона, която предоставя актуална информация за културни и спортни събития и възможности за безплатни или значително по-евтини посещения на музеи и забележителности. Откраднах им името за тази (надявам се) серия от разкази, защото ми харесва играта на думи.

Почти осем месеца от последната ми публикация тук и почти четири, откакто живея в Барселона. Не мога да повярвам колко бързо мина това време и с колко събития и емоции беше наситено. Нов живот на ново място и нови два езика, които да науча. Различни хора с техните порядки и обичаи. Европа, колкото близка и позната, толкова и шарена и разнообразна.

Рано ми е да кажа какво ми липсва от България. Близките и приятелите, разбира се, и то най-вече спонтанността на срещите и жестовете ни на внимание. Но не наричам това емиграция, просто местене. Защото каква емиграция е да отидеш на 2 часа и половина със самолет от мястото, където си живял досега, и да си позволяваш глезотията да прескачаш през три месеца обратно? (Да живеят нискотарифните компании, да пребъдат!)

Това, което майка ми направи преди близо 30 години, е било емиграция – от Виет Нам в България, 8000 км далеч от дома и близките, във времена, когато всяка минута по телефона е била безобразно скъпа, а писмата и картичките пристигали след месеци. Сега майка си пуска видеочата на скайпа и докато прави сутрешната гимнастика, гледа внуците си във Виет Нам как вилнеят пред екрана, пита ги какво са закусили, а те й пеят новата песничка, която са научили в детската градина. С мен си чати, когато й щукне, а аз я питам как се сее магданоз в саксия и как се пържат немчетата, за да станат най-хрупкави.

Иначе всичко на новото място ми е интересно, изненадващо, в крайна сметка хубаво, но понякога недоумяващо. Защото дори да си бил няколко пъти турист на дадено място, една година да си проучвал цени и стандарти, да си следял новините из местните вестници, да си вниквал от разстояние в местните порядки и проблеми – съвсем друго приключение е да се сблъскаш на живо с особеностите на барселонския живот и да станеш истински #barcelover.

В 10 точки: Лондон, част последна

18.07.2014

<< Към част 2

7. London is a green city

Това са мини градинки пред къщи и междублокови пространства в Лондон. Просто трогателни, нали? На последната снимка всяка клетчица си имаше номер (явно на съответния апартамент) и собственикът й си засажда каквото му хрумне и се грижи за нея.

В 10 точки: Лондон, част 2

18.07.2014

<< Към част 1

4. Пазарите, ах, пазарите!

Навсякъде, където отида, не пропускам да посетя поне един местен пазар. В Лондон успях да видя цели пет, като голяма част от тях бяха неделни.

Billingsgate Fish Market е по-скоро за продажби на едро и в 7 сутринта половината стока вече беше разпродадена. С майка ми успяхме да си вземем скариди и морски раци, без да ни се скарат, че се пречкаме. Мрънкането ми за ставането в 6 ч моментално изчезна – бях адски щастлива, защото в България е абсурдно да намериш толкова пресни раци, още повече за 1,50£/кг!

Borough Market до London Bridge е по-скоро туристическа атракция и в събота и неделя е чак неприятно претъпкан. Следващия път бих го посетила в делнична сутрин.

В 10 точки: Лондон, част 1

18.07.2014

След толкова скитания започнах да деля градовете на три групи: 1) тук бих живяла!, 2) с удоволствие бих се връщала многократно, но не бих живяла за нищо на света! и 3) ок, отметнах го на картата, да дойде следващият. Лондон спада към втората група, заедно с Истанбул, където последно видях подобна навалица от туристи и местни.

Лондон е (очаквано) шумен, шарен, с постоянни задръствания, на места и моменти доста мръсен (да не кажа мизерен), и безумно скъп, и разбирам защо някои хора се разочароват от посещението си там. Разбирам и онези, които не могат да харесат Париж поради същите причини.

Но като всеки космополитен град, Лондон е твърде голям и твърде наситен, има от всичко по много и е толкова различно в различните квартали (дори на различните улици в един квартал), че да можеш с лека ръка да заключиш: бях там, не ми хареса. В Лондон социалният живот ври и кипи, във всеки момент се случва нещо интересно и човек се чуди кое по-напред.

За пет дни обиколки от сутрин до вечер (с майка си или сама) разучих квартала, в който бяхме отседнали (в Източен Лондон) с всичките му улички, къщички с мини градинки, етнически магазинчета, закусвални и улични сергии. Обиколих пеша голяма част от центъра, Soho и West End, гледах на живо така мечтания мюзикъл Les Misérables (страхотно преживяване, за което ще разкажа по-нататък). Посетих приятел в Югозападен Лондон, където (със закъснение) познах Battersea Power Station от обложката на Animals на Pink Floyd. Изпих няколко местни бири и разговарях за кратко със случайни местни хора. Изживях съботната шопинг лудница по Liverpool St, придружавайки майка си и протестирайки, без да си купя нищо. Разходих се из три парка, посетих пет пазара, попаднах на няколко съботно-неделни събития като фестивал на етническите кухни или на уличната храна, квартални събития с повод и без повод, концерти, изложби…

И пак със сигурност не съм видяла и разбрала и 5% от Лондон и неговия живот. Не посетих нито един музей или галерия – макар че не съм такъв тип турист, за Лондон съжалявам, че не отделих време поне за някои галерии. Не се качих на нито една туристическа атракция, пак защото по-скоро си падам по streetseeing. Не стигнах до Кенсингтън и Челси, за които ме уверяваше приятел, че много ще ми харесат. Ще ми се да бях купила билети за поне още един мюзикъл или театрална постановка, или концерт в Royal Albert Hall. Не можах да посетя Leadenhall Market, който изглежда безкрайно красив отвътре.

Казват, че винаги трябва да си оставяш по нещичко за следващия път. Имам чувството, че в Лондон винаги остават неща за гледане и изживяване, и списъкът за следващия път само ще се увеличава с всяко посещение.