Алекс ме цитира в своя пост. Ако трябва да бъда честна, тъжните размисли, които ме терзаеха в последните седмици, нямаше да видят бял свят, ако не беше тя.
Изненадващо е за мен самата, но се оказах много по-толерантна, отколкото давам вид. По-демократична от хора, които са видимо по-тихи, деликатни и умерени от шумната и емоционална Ан, която някои от вас познават добре. Всъщност винаги се стремя да приемам различията като нещо естествено, дори градивно – от вкуса към дрехите и музиката до погледа към света и степента на чувствителност към случващото се наоколо. Дори ми е по-любопитно да се вглеждам в различните хора, търсейки в тях стойностното, на което мога да се уча.
И покрай последните събития се опитвам да бъда такава. Преглъщам, ако някой е неосведомен, ако не ползва интернет и се осланя само на вестници и телевизия. Примирявам се, макар и трудно, ако е апатичен, ако така се е капсулирал, че съзнателно избягва всяка неудобна информация. Или просто кара по инерция и няма мнение, защото, уж, не го касае пряко. Не споря с хора с тъмно червени убеждения, които отказват да поемат вината за поробването на децата и внуците си със слепия си вот. Игнорирам и ехидните подсмихвания, „оригинални“ остроумия и дори обиди от рода: „Ти пък къде се буташ при тази пасмина, която не знае какво иска?“.
Проявявам непривично за себе си търпение, аргументирам се, обяснявам надълго и широко – където изобщо виждам смисъл, разбира се. Не споря. И всеки успешен опит да разчупя статуквото в главите на хората приемам като лична победа.
Но границите бяха прекрачени, когато човек с ясно знание за механизмите и схемите на преплетената като свински черва дружба между властта и мафията ПРИЕМА ВСИЧКО ТОВА ЗА НЕЩО НОРМАЛНО, давайки дори да се разбере, че той самият така си урежда от край време комфортния живот. Защото САМО ТАКА СТАВА. Със същата арогантност, срещу която аз и още средно ~10 000 лумпени като мен излизаме на площада всяка вечер (с малка част напоследък и всяка сутрин) в продължение на вече 18 дни. Със същото подигравателно безочие, срещу което всички ние на улицата викаме.