Вероятно малцина от вас знаят, че понастоящем виетнамците в България за под 700 души, в т.ч. и децата от смесени бракове.
Някога виетнамците в България наистина са достигали десетки хиляди. Дошли по академичен път студенти и аспиранти (като майка ми) или по договора между двете страни строителни работници, някои си заминават с приключването на обучението или договора, но немалка част остават в България със семействата си или създават такива с българи.
През 90-те години на миналия век нова вълна икономически имигранти заля България, а заедно с тях евтините азиатски стоки и реплики на маркови дрехи напълниха сергиите на Илиянци и Битака. Всички идваха с надеждата за по-добър живот за техните семейства.
С годините обаче виетнамската общност в България постепенно се стопява. От десетки хиляди една част мигрират към светлия Запад, но мнозинството се връща обратно в родината – дали заради главоломно развиващата се икономика и подобряващите се условия за живот във Виет Нам или заради твърде големите очаквания към пазара и възможностите за бизнес в България, които са останали без покритие.
Преди няколко години пътувах към Виет Нам и на транзитното летище в Москва разговарях с една простодушна и мила виетнамка на средна възраст. Прибираше се за първи път от 4 години у дома.
Беше от малко селце, където възможностите за прехрана били оскъдни. Семейството й събрало със заеми пари за кошмарната такса за посредническата фирма и самолетен билет, и тя заминала за България, оставяйки двете си малки деца на съпруга.
Живяла в апартамент в кв. Толстой с още 7 души. В началото имала сергия на Илиянци, но не смогнала с наема и я затворила. Започнала да готви вкъщи храна за продавачите на Илиянци и всеки ден я разнасяла в кутийки из пазара. Кътала всяка стотинка и пращала у дома, за да върнат заемите за нейното заминаване. Сега най-после беше успяла да изплати дълговете си и да събере пари за самолетен билет, за да се прибере обратно при семейството си във Виет Нам.
Прочетете и другата ми история за виетнамския имигрант чичо Х. и за това защо няма виетнамски ресторант в България.
Много интересни истории има за българските виетнамци. Сега пиша книга за тях.
Ето още една – четете по-надолу историята на чичо Х. :)
Поздрави,
Ан
Благодаря за предоставените истории. Аз също съм приготвил най-различни истории за българските виетнамци в книгата си. Някой ден може да обменим опит. Като стана дума за ресторанти в историята на чичо Х, от скоро в Ханой вече има български ресторант „София“. Единият от съсобствениците е брат на приятелката на мой познат. За повече информация може да видиш тук.
Поздрави!
Павел, готова ли е книгата Ви? С удоволствие бих я прочела.
Къде в Ханой ???