Десислава Азманова, студентка III курс по Етнология в СУ и много запалена по Източна и Югоизточна Азия, ми писа с молба да поразкажа повече за страната си и себе си като виетнамка в България.
Честно да си призная, не очаквах чак толкова много въпроси, но… все пак реших, че може и на вас, които ме четете, също да ви бъде интересно това, което ще разкажа.
Първо да обясня, въпреки че точно този въпрос не ми беше зададен, защо упорито изписвам Виет Нам отделно, а не слято. Дори зарибих няколко души да го изписват така, поне пред мен. :) Бях го споменавала и преди някъде из този или стария блог – във виетнамския език всички думи са едносрични. Всички! Дори чуждиците се разделят на срички с тирета. Việt се нарича самият народ, който обитава тези земи, а Nam – юг. Демек хората Виет от юга. Да се сливат двете думи е все едно да се изпишат Пуерторико и Саудитскаарабия. Просто не е правилно. Хич не ми пука, че така се изписва по целия свят!
А ето и импровизираното интервю с Десислава:
Д: Първо най-общо да ми разкажеш за себе си: Как се казваш? На колко години си? Къде си родена и живяла? Защо и как избра да дойдеш в България? От колко време си тук? Знаеше ли нещо за България преди да дойдеш? Какво? От къде? Сама ли си тук или с приятели, роднини, семейство?
Как точно се казвам, можеш да разбереш от тези два мои поста: Имена и История с имена. :)
На 27 съм, от 5-годишна съм в България. Поради тази причина не може да се очаква да съм избрала идването си в България. Майка ми следваше аспирантура, а впоследствие завърши и докторантура тук, и ме взе при себе си.
Преди това за България знаех единствено от кутията марципан, която тя ни изпрати в първата година на следването си. Баща ми доброволно се беше отказал от своята част, за да има повече за мен и брат ми и в продължение на една седмица ни се полагаше по един бонбон след вечеря, за да не свърши кутията твърде бързо.
Няколко години след мен дойде и брат ми. Дълги години живяхме тримата с майка ми тук. Сега брат ми е във Виет Нам, но вероятно пак ще дойде в България, вече с жена и дете. Причините са много и лични. Майка ми пък прекарва половината време тук, половината – там.
Д: Имаш ли някакви проблеми и затруднения тук? Имала ли си проблеми с адаптацията? Имаше ли трудности при намиране на работа?
От твърде дълго време съм в България, за да кажа, че срещам някакви затруднения. До голяма степен съм адаптирана интегрирана.
Д: Познаваш ли много българи? Какво е отношението ти към тях? А тяхното към теб? Какво е мнението ти за българите? Попадала ли си в конфликтни ситуации?
От казаното по-горе се подразбира, че всъщност познавам само българи. Работя с българи, цялото ми обкръжение е от българи. Честно казано, сещам се, че съм виетнамка само когато заговоря за Виет Нам. Според познатите ми, и те се сещат само тогава. :)
А що се отнася до мнението ми за българите – гледам да не мисля в стереотипи. Навсякъде има всякакви хора.
Д: Какво ти и не ти харесва в България?
Ай, това е наистина дълга тема! И най-райското място на тази земя има своите лоши страни. Понякога не избираш мястото, където живееш. Понякога то те избира.
Д: Какво от твоята култура и обичай запази след като дойде в България? Как успяваш да запазиш виетнамската си идентичност? Как поддържаш родния си език и традиции?
Поддържам идентичността си чрез този блог. Разказвайки за Виет Нам, традициите и кухнята, личните семейни истории. Аз винаги ще съм виетнамка, където и да живея. А езика и традициите поддържам чрез общуването с майка си и семейството си във Виет Нам.
Д: Ходила ли си на други места освен в София? Къде? Кое е любимото ти място в България?
Поразходила съм се.
Трявна е великолепно градче. Сякаш е макет от филм. Общината поддържа невероятна за България чистота, напролет цветя украсяват уличните лампи.
Крепостта Моняк спира дъха със 180-градусовата си панорама и особен дух.
Варна и Пловдив са прекрасни градове.
Излиза, че не харесвам единствено града, в който живея – София…, но работя по въпроса. :)
Д: Поддържаш ли връзка с родината си? Имаш ли там останали роднини? Колко често се връщаш в родината си?
Ходя веднъж на 3-4 години. Долу-горе толкова често поддържам връзка с роднините си. А те са доста – само първите братовчеди от страна на майка ми са 17. :)
Д: Харесва ли ти българската кухня? Имаш ли любимо ядене? Харесват ли ти народните танци и музика? Можеш ли да играеш хоро?
Само да не задълбаваме кое конкретно е от българската кухня и кое – от гръцката, турската или сръбската. :) Като цяло не са ми любими типичните за региона вкусове, но няма нищо по-велико от зелевите сарми, да ме прощават кулинарите. :)
Играя дунавско хоро, и то само защото в 4-ти клас попаднах на такова училище, където имахме задължителен час по хореография. От всички хорà само това ми допадна.
Д: Имаш ли българско гражданство (някакви документи)? Има ли някакви преимущества за теб тук в България? Какво ти е забранено тук?
За това съм разказала в Животът тече по-гладко с виза. :)
Д: Какво е мнението на близките за това, че си тук?
Всеки, който напуска родното си място и намира щастието си другаде, оставя роднини и близки, които тъгуват по него. Които смятат, че да избереш да се отдалечиш от корените си е грешно решение. Но светът е вече твърде малък. Да си гражданин на света вече не е само оправдание, а факт. Аз се чувствам такава.
Д: Разрешени ли са ти неща тук, които не можеш да направиш от законова гледна точка в родината си?
Е, нека имаме предвид, че говорим за Виет Нам, а не за Северна Корея. Като цяло животът ми тук е по-различен и не бих могла да се върна там, ако това е въпросът. Но все пак да не забравяме, че потребностите се пораждат от избора, който ти се предлага. Виетнамецът, на когото не му е дадено право да избира властта, която го управлява, не е непременно нещастен.
Д: Доколко е силно Западното (френското) влияние сред народа и страната? В какво най-вече се изразява?
Френско влияние е имало по време на моите баба и дядо. Западното влияние вече не е толкова силно, колкото китайското, южно-корейското и сингапурското. Усеща се в модата, козметиката, забавленията, филмите.
С което донякъде отговарям и на следващия въпрос: Какво е отношението на виетнамците към съседните на Виетнам (Лаос, Камбоджа, Китай, Корея, Япония)?
Според теб какви са плюсовете и минусите на Виетнам?
Ех, дълга тема… Накратко – много бързоразвиваща се икономика по китайския модел на свободния пазар, прекрасна природа, богата на всякакви находища – злато, диамант, нефт, каучук, морски деликатеси. 3000 км плажна ивица. Страната е сред топ 5 по износ на черен пипер, чай, кафе, ориз. Минимална престъпност поради засиленото полицейско присъствие. От друга страна – лоша социална политика, държавен монопол над медиите, цензура над Интернет, висока корупция на всяко ниво на държавно управление, лоша околна среда, хигиена, голяма разлика между бедни и богати.
Имаш ли живи роднини участници във Виетнамската война? Имаш ли роднини загинали в някоя от войните? Какво е твоето отношение към войната и участието на САЩ в нея?
Доколкото знам, нямам роднини, участвали във войните. Като цяло не харесвам американците, но това, мисля, няма общо с войната с Виет Нам, а по-скоро не харесвам техния начин на живот и модел на мислене, което налагат по целия свят. Още по-малко щях да харесвам външната им политика, ако се интересувах от политиката въобще. :)
Какво кара сънародниците ти да напускат родината си? Къде (в кои страни) е обичайно да емигрират? Честа ли е практиката виетнамските деца да учат в чужбина?
Всеки, който емигрира, търси нещо по-добро за себе си и семейството си. Бяга от минусите на страната си, лишавайки се от плюсовете. Нормално е да отидат в по-цивилизованите страни, т.нар. по-западни. Едва ли виетнамец ще бяга в Лаос или Камбоджа. Все едно българин да избяга в Сърбия.
А това със следването в чужбина – причината не е по-различна от навсякъде. Искаш по-добро качество – отиваш там, където могат да ти го дадат. Стига да можеш да си го позволиш или съответно родителите ти. Двама от моите братовчеди следват медицина в Китай. Друг завърши магистратура в Австралия, четвърти работи в Швейцария за Виетнамското търговско представителство. Светът е вече малка плюнка, разстоянията са къси.
Най-голямата вълна на емиграция е била след войната с Америка, от хората в Южен Виет Нам, които са подкрепяли американците. Голяма част от тях са избягали в Америка, други – в Канада, трети – във Франция. В Германия и Русия също има огромни виетнамски общности. Но повечето от тях вече се връщат във Виет Нам, за да инвестират парите си. Страната в момента е златна мина.
Знаеш ли колко виетнамци живеят извън родината си? Знаеш ли колко е техният брой в България? Ти колко познаваш тук в България? Познаваш ли/срещаш ли се с други твой сънародници тук? Колко често се събирате? Какво представляват вашите събирания? Празнувате ли виетнамските празници заедно?
Общият брой… не знам. Със сигурност – милиони. Но, както споменах по-горе, вече намаляват. В България едва ли са повече от 2000. Като повече от половината са създали семейства с българи и няма защо да се връщат. Не ги познавам добре, защото не общувам с тях, но майка ми все пак е представител на няколко виетнамски организации в България, от нея знам.
Виетнамците в България се събират официално на виетнамската Нова година и Деня на независимостта – 02 септември. Отдавна дори от куртоазия не ходя на тези сбирки.
Д: Колко често се храниш с виетнамска храна? Има ли достъп тук? Или сама я приготвяш?
Напоследък все по-често се храним по виетнамски. По-здравословно е. Даже направихме няколко виетнамски вечери за приятели, които оцениха храната.
В България няма ресторант с виетнамска кухня, което е доста жалко. Тя няма нищо общо с китайската или японската, но вероятно трябва да се появи някой смелчага, който да промени стереотипа. Ще видя дали това ще съм аз.
Затова пък има магазин за виетнамски продукти, намира се на Илиенци и в общи линии обслужва виетнамците и китайците там.
Иначе, за да ям нещо виетнамско, или ходя на гости у майка си, или си я приготвям сама. Аз обичам да готвя.
Мен ме интересуват не толкова лични въпроси.
Вълнува ме, защо виетнамския се пише на латиница. В съседните държави съм забелязал писменост, която поне на мен визуално ми изглежда подобна – тази в тайланд и лаос. Предполагам, че във Виетнам има стара писменост, тя какво е представлявала?
Също ме интересува в момента дали държавата е подходяща за туризъм и колко би излязла едноседмична неорганизирана екскурзия без билета за самолета, и с отсядане в места за чужденци.
И накрая – дали във Виетнам има някакъв спомен за България. Помня, че в началото на 90-те имаше акция по изселването на витнамците от България, чудя се какви ли спомени са останали от живота тук и от това събитие.
Ще се сетя и за други неща ;-)
Благодаря ти Ан! Много ме зарадва! ^^
Историята ти е много интересна.
Истина е, че мен ме вълнува всичко. Не само личната история на човек (хаха етноложко изкривяване), но и останалите неща свързани с историята, културата и традицията!
Въпросите на Комитата..бяха възникнали в моето съзнание и бих желала да чуя отговорите им!
Лека вечер на теб и на всички виетнамски фенове! =)))
Риторичен от мен – защо човекът с най-чистия литературен български с произношение, интонация и всичко, когото познавам, е виетнамка? :)
Оказва се, че инфото, което имам относно настоящата виетнамска азбука, е малко погрешно за точния период от историята.
Според уики-то, още през 16-ти век португалски мисионери си пишели на латиница транскрипции на виетнамските думи за свое улеснение. Един век по-късно един френски мисионер на име Alexandre de Rhodes написал Dictionarium Annamiticum Lusitanum et Latinum – виетнамско-португалско-латински речник, който бил отпечатан в Рим.
В началото на 20-ти век французите превърнали написаното от Род в официална азбука за Виет Нам. Самите виетнамци пък я приели, защото е значително по-лесна от дотогавашните китайски йероглифи.
По втория въпрос – страната в момента до голяма степен разчита на туризма и всъщност е много приятна туристическа дестинация. Една седмица обаче е твърде кратък срок, защото не си струва да затриеш 3-4 дни само за път до там и обратно. Иначе извън самолетния билет, който е средно около 800 евро двупосочен, престоят там е доста евтин дори за чужденци.
И накрая – доколкото знам има една-две кръчми, в които завърнали се от България приготвят типични български ястия, но като цяло хората не са толкова запознати с България. „Страната на розите“ – с това все още е популярна. Също така е известна със Стоичков и Бербатов. :)
А що се отнася до виетнамците, които през 90-те са били изгонени от България – нека не забравяме кои са били и по какви причини се е наложило да бъдат изселени. Това бяха строители по договора за размяна на работници между двете страни. Повечето от тях – събрани от кол и въже, включително затворници. Живяха в т.нар. виетнамски общежития в Красна поляна и продаваха нелегално валута и дънки. След изтичането на договора повечето от тях не искаха да се връщат във Виет Нам. Покрай един трагичен инцидент – някакви размирици между тях и циганска махала наблизо, двама бяха убити, та тогава се намесиха властите и ги екстрадираха. Но нека не ги слагаме под един знаменател с всички останали виетнамци в България.
@ Victor – Казано от теб е много много повече от комплимент. Направо не е за вярване! :D
Немчета! Искам пак :-)
Ники, обещавам – ако успея да ви дойда на гости това лято, ще ви направя немчета. :)
Готвиш прекрасно (и научи и мен на разни неща); говориш по-добър български от мен (както и от повечето хора, които познавам – нямам предвид чужденците сред тях) и знаеш в ПЪТИ повече от мен за (българската и не само) музика. Само три от основанията да съм много щастлив и честит гост в дома ви.
Винаги ми е много топло у вас. Никой път няма общо с температурата.
А Виет не са ли две срички? :)
Всъщност си много прав. Има думи, които съдържат дори 3 срички, например tuyệt [туийет]. Обаче само tuyệt нищо не значи. Tuyệt vời вече значи прекрасно.
Винаги се радвам много, когато разказваш истории. Имаш рядка дарба в това, а за останалото всички преди мен са много прави – включително за прекрасния изговор.
Благодаря ви, приятели! От толкова четки се изчервих. :)
Както казват в един много любим мой филм: You’re never really done for, as long as you’ve got a good story and someone to tell it to.
Давам половин кралство срещу доживотен абонамент за твоите немчета! :)))
А ти дори не си ги ял наистина пресни и топли…
Мммм, страхотно интервю!
(Аз го прочетох мааалко по-рано от публикуването му, но това не го прави по-малко интересно!) ;-)
Немчетата са ти страхотни, но аз, за разлика от nixonixo (който явно има в свое разположение поне цяло кралство, за да може да ти даде половината!) нямам толкова много какво да ти предложа… :(
Така че нека намалим абонамента за немчета на… една година, да речем, пък ще предложа малко свирене на цигулка и рисуване с вектори (Adobe Fireworks) в замяна, ммм?… :):)
Добър ден :),
Първо да се представя, аз съм Куанг Фам, българското ми име е Крум, и съм дъ биг брадър на Ан.
Казвам биг брадър, защото на виетнамски за „брат“ имаме две отделни думи – за „по-големия брат“ или „по-малкия брат“. И както ще забележите, българските ми писаници не са толкоз перфектни като на сестрата, но имаме еднаква свръхчувствителност към грешките при писане и/или говор. То май всеки, който учи чужд език има тази свръхчувствителност.
Та, малко доуточнение относно виетнамската писменост.
Макар след 1000 години под китайците и 100 години под френско/американско влияние, ние винаги се гордеем, че оставаме една отделна нация и държава, с отделна писменост, език, култура и традиция. И то май само с това се гордеем. Засега.
За да се отличи от китайската писменост, в стария Виетнам се е развил една собствена писменост, която се казвам Nôm (Ном, http://nomfoundation.org/). И както при корейците и японците, тя е различна от китайската писменост, макар има и с доста прилики. Все едно имаме кирилица и руска, българска, сръбска, македонска писменост. Както при писмеността, така и при говоренето.
Ном е бил много развит по време на великите императори със засилен виетнамски национализъм :). Например императорът Quang Trung (Куанг Чунг, ах, този Куанг), след като е обединил северовиетнамски и южновиетнамски династии, изгонил някакви си 200 000 китайски войници от Северен Виетнам, е първият (и засега, единственият) виетнамски владетел, който е мислил да АТАКУВА Небесната Страна. Както по военен, така и по дипломатически начин. Подкрепил е разни бунтовници по нашата граница с Китай. Паралелно е поискал ръката на дъщерята на тогавашния китайски император, и под този предлог е поискал да завладее Luong Quang (територия, обединяваща сегашните китайски Guangdong и Guangxi, и е по-голяма от Виетнам). Китайският император се е съгласил, подписал е декрет, нооооо… точно тогава пък нашият е починал. На 40 години. А неговите синове не са били толкова добри, и неговата династия е заместена с друга, династията на Nguyen. тц…тц…
След тези събития, Виетнам се е развил по стандартния, хилядолетния модел: силно зависима политически от Китай. Династията Nguyen не е успял да осъзнае, че светът вече е малък, че има и други държави освен Китай. Затворили морската ивица за португалски, испански, английски, френски бизнесмени. Изгонили католическите мисионери. Макар латиницата да я има от 16-ти век, чак през късния 19-ти век тя е по-общоприета, и началото на 20-тия век става официална.
Ако с горното разказче по Виетнамска история ви заинтригувах, кажете на Ан да прочете „Кратка история на Виетнам“ на Чан Чонг Ким (Việt Nam Sử Lược của Trần Trọng Kim). Лесно, занимателно четиво за нашата история. Има я вкъщи, т.е у майка ни. Пък тя ще ви преразкаже с нейния перфектен български :).
А минусите и плюсовете на сегашния Виетнам? За съжаление под сегашната династия, Комунистическата :), страната ни е изостанала с петдесетина години. Централизирана икономика до 90-те години, сега е пазарна икономика по комунистически модел, корумпирана власт от най-високо до най-ниско ниво. Богата на находища, но пък ограбена и разпродадена.
За разлика от Китай. Има пак същите проблеми, но властта поне прави нещо за държавата. Свеж пример мога да дам: бях преди една седмица в Guangzhou (столицата на Guangdong, най-голямата работилница на света). Инфраструктурата е супер, на места има по 4-етажни магистрали. Модерен град, организиран. Качествени стоки. Да, звучи странно, китайско качество??? Има го. Просто е недостъпно, защото цената вече не е толкова привлекателно. И евтини бизнесмени от други държави нямат интерес да внасят такива стоки :).
Можете да кажете, че Китай е голяма държава с голям народ? То нашата не е малка. 90 милиона души, повечето са младежи. Работлива нация, много търпелива. Но май прекалена търпелива. Нямаме високо нациално подсъзнание, нямаме Големи Хора. Все някак сме доволни със сегашното. С това май доста си приличаме с Вас, българите :). Но се надявам все някой ден това с Египет да стане и при нас. Нас = Виетнам. Нас = България.
P.S: Зажених се във Виетнам, след това веднага ми се роди син. Затова все още съм тук. Още малко да порасне, и ще си дойдем в България. Липсва ми природата, сухия климат и спокойствието на България.
И честит рожден ден, сестра ми.
Благодаря, много е интересно, и двамата сте невероятни разказвачи. Бихте ли дали интервю пред камера? Поздрави.
Не е вярно това, което написа по-горе. По-точно през 1991 г., когато дойде Демокрацията в България, властите сметнали, че виетнамските работници вече не им трябват, след като са построили мостовете и магистралите, за които са били наети /1980-1990/. Инцидентът в Красна поляна е само повод да ги махнат, дори войски се намесиха с АК?!?
Сега нито от виетнамската страна, нито от българска се говори за този случай, но свидетелите още са живи.
Брей, целият семеен съвет се събра тук, хихи… От изненада без да искам натиснах бутона „Like“ по-горе! :D
Горе в отговора на въпроса за българското гражданство бях объркала линка, за което се извинявам.
Благодаря за чудесната статия, вкл. отговора на биг-брадъра („батко“ на български).
В момента във „виетнамските“ общежития живеят безработни цигани и цялата зона е придобила облика на гето.
Здравей :) ,
много бих се радвала да се запознаем,тъй като научих доста нещица свързани с Виетнам,който винаги съм искала да знам…защото баща ми е виетнамец .Радвам се ,че има хора като теб!!!
Поздрави :) !!!
Здравей, Ан,
Удивително интересно пишеш, все неща, които са различни от обичайните, описани са на български език, който много обичам, и като цяло – впечатлена съм! Попаднах на блога ти чрез Буболинката, прочетох един пост, после още един и още един… и така стигнах до този за Виет Нам и за теб. Като видях, че са се включили и брат ти, и майка ти на чист български език, не издържах и драснах и аз. С удоволствие ще чета в блога ти за Виет Нам и всичко, свързано с него. Мислех си, че не ми е интересна подобна тема, но когато човек пречупи впечатленията си за една страна по подробния, страшно грамотен и интересен разказ на човек като теб, започва да осъзнава, че колкото повече чете, толкова повече не знае и иска да научи още.
Ето, как щях да знам това как се пише името на Виет Нам, ако не бях попаднала на блога ти!
Комплименти и искрени поздрави!
П.С. И на мен много ми се иска да опитам ветнамска (правилно ли го написах?) храна, още повече щом е и здравословна. Ако отида в магазинчето, за което говориш, дали само по кратки описания, ще ме ориентират да пробвам нещо по-лесно за проба?
Деница
Здравей, Деница!
Благодаря за милите думи! :) Засрами ме!
Относно виетнамската кухня, разгледай рубриката Виетнамски рецепти и съм сигурна, че ще си харесаш някое лесно за приготвяне ястие. :) Неща като джинджифил, лимонена трева и кориандър, например, могат вече да се срещат и в супермаркети като Билла, Фантастико и Пикадили, та дори на малко завишени цени. Но като за проба, а не ежедневна употреба, си е съвсем достъпно.
Поздрави,
Ан