The Long And Winding Road

Пристигнах във Виет Нам вчера следобяд – след 28 часа път, 10 от които размотаване из Париж, за които ще разкажа отделно. Като резултат имам лека настинка и схванати кръст, врат и задник, а с часовата разлика тепърва ще се разправям.

Air France този път ме разочароваха. Винаги съм ги хвалела като най-удачният избор за пътуване до Виет Нам, но този път нямаше монитор пред всяка седалка, стюардите бяха троснати, а за моя изненада (никъде не го пишеше в билета) се оказа, че маршрутът минава за малко през Банкок, за да разтоварим част от пътниците и да качим други. „Антикризисна политика, – уточни брат ми по-късно, – гледат да оптимизират полетите.“

Тези, които продължавахме за Ха Ной, уж трябваше да си останем мирни в самолета, но по някое време учтива кака с развален английски ни помоли да слезем с все ръчния си багаж и да почакаме да ни извикат отново. Последвахме послушно подканващите махания на служителите на летището в Банкок, накацали по целия ни път през един коридор, една врата, втора врата, събуване на обувки, минаване през скенер, нагоре по един ескалатор, друг коридор, трета врата, стълбище надолу и хоп – се озовахме пак там на същия изход Е1, от който първоначално тръгнахме. В Банкок беше 30 градуса.

А в Ха Ной, сякаш в моя чест, времето се развали, тъкмо когато пристигнах. От 30 градуса и къси ръкави, само за едно денонощие температурите паднали на 15 градуса с неприятен вятър.

Тематично ще разправям през Новата година, а сега отивам да я посрещна. :) До скоро!