* препратка към „История със знамена“ от Сатиричните поеми на Валери Петров, и то не само като игра със заглавието…
Преди да започна, обещавам ви да се объркате съвсем и да се връщате всеки път, за да погледнете кое е истината. Затова ще я почерня за ваше улеснение.
А за да започна, трябва да обясня все пак как се казвам.
Повечето ме знаете като Ан Фам. А всъщност по официалните документи съм Фам Тхи Тхук Анх. Освен че е тотално объркана транслацията на тези имена, по българската подредба би следвало да съм Тхук Анх Тхи Фам.
Но някога, представям си го преди примерно 50 години, когато на българска земя стъпил първият виетнамец, решили, че имената му трябва да се изписват както по националния му паспорт, нищо че първото име е фамилията, а собственото е накрая.
И така, откакто съм в България, а това ще рече вече 21 години, съм си Фам Тхи Тхук Анх. И съм свикнала да се обръщат към мен с малко име Фам, нищо че в български вариант би било примерно Иванова. Така си се водя навсякъде – по лична карта, шофьорска книжка, в НАП, преди това в НОИ, по нотариални актове, трудови договори, граждански договори, договори за наем, талони на коли…
До оня светъл ден, в който решавам, че ще се женя и в декларацията ме питат как ще се казвам след брака. „Запазвам си фамилията, – отговарям аз, – която е Фам.“ Тотална грешка, да бях излъгала. На брачното свидетелство се появявам като Тхи Тхук Анх Фам, защото, нали, фамилията трябва да е накрая. Което е трета версия на имената ми.
Но по незнайна причина се появява четвърта и в ЕСГРАОН ме записват като Фам Тхи Фам (?!?). ОК, тяхна грешка, признаха си я, като отидох да се оплача. Оправиха ме на… Тхи Тхук Анх Фам. Отивам втори път и ги моля да ми оправят имената.
– Не може, нали Фам Ви е фамилията?
– Има ли значение? – отговарям отчаяно. – Не се казвам така, ето, вижте личната ми карта.
– Не знам какво пише в личната Ви карта. В нашата система се казвате така.
– Моля Ви, вдигнете глава от Вашия монитор и система, и ме вижте. Аз съм жив човек и Ви казвам, че имената ми се изписват Фам Тхи Тхук Анх.
Не я вдигнаха и ми издадоха удостоверението за семейно положение като Тхи Тхук Анх Фам.
ОК, но в съда, за който ми трябваше това удостоверение, не приеха това разминаване и поискаха удостоверение за идентичност на имената. Връщам се обратно в ЕСГРАОН, този път с адвокатката си. Не я оставих много да се изявява, защото съм пословична с търпимостта си към бюрокрацията.
– Не можем да Ви издадем такова удостоверение. За нас Вие си се казвате така.
– Добре, искате да кажете, че според вас всички други документи са фалшиви?
– Да, трябва да отидете в МВР на Мария Луиза и да си изкарате нова лична карта с правилните си имена.
– Но това означава, че трябва да си сменя всичко – шофьорска книжка, осигурителна и здравна книжка и т.н.
– Като се налага!
Побеснях! Адвокатката ме държеше за ръка и ме успокояваше.
– Добре, – поех с нови сили, – нали това удостоверение за семейно положение го издавате само лично, на лицето, което се е идентицифицирало с документ за самоличност?
– Да, разбира се.
– А как ми го издавате, след като на личната ми карта пише Фам Тхи Тхук Анх, а на удостоверението – Тхи Тхук Анх Фам? Нали това са две различни лица?
– Ми… то… ЕГН-то си отговаря, пък… Ви имаме доверие.
След такъв довод замлъкнах. Видяли, че докато не се измисли разрешение, няма да си тръгна:
– Добре, нека поговоря с централата на ГРАО.
Пет минути по-късно.
– Ако ни донесете акта си за раждане и удостоверение от МВР на Мария Луиза как Ви се изписват имената там в техния регистър, ще Ви променим имената, както искате.
Занесох нужните документи, казаха ми да се обадя след 2 дни. Обаждам се след 3 и попадам на друга служителка.
– Водите се при нас като Тхи Тхук Анх Фам. Нали така трябва да се изпиват имената Ви?
– Не… Фам… – въздъхнах отчаяно, – трябва да е най-отпред.
– Но… това не може да Ви е собственото име! Така се казва и баща Ви, и брат Ви!
– … – преброих до 10. – ОК, кога да се обадя пак?
– Утре следобяд.
Обаждам се след още 2 дни.
– Да си кажа ли ЕГН-то?
– Не, няма нужда. Няма промяна.
Минават още 2 дни и попадам на първата служителка, която е по-запозната със случая.
– Елате, – гордо и весело ми отвърна тя, – издадохме Ви удостоверението за идентичност на имената.
– Искате да кажете, че не сте ми оправили имената?
– Ми… те от ГРАО казаха, че не могат да променят нищо по системата, само от МВР могат.
– Добре, но нали Ви дадох удостоверението от МВР, че се казвам по онзи начин, с Фам отпред?!
– Ох, моля Ви, само това мога да направя. Елате да си вземете удостоверението за идентичност!
Отивам. В удостоверението пише, че „се издава на Тхи Тхук Анх Фам… в уверение на това, че имената Фам Тхи Тхук Анх, с което е записано в някои други документи отговаря на на горните имена“. В някои други документи… Във всички други документи, бездушни безмозъчни малоумници такива!!!
Но нямаше какво друго да правя, освен да се радвам, че все пак се приключи тази драма. С този документ вече мога да доказвам навсякъде, че разминаването е вярно и че една грешка, направена веднъж, трябва да се повтаря докрай, защото иначе животът ти се стъжнява.
Николай Цветков казва
Има решение. Развеждаш се и се омъжваш отново. И този път с оръжие в ръка обясняваш точно как искаш да те запишат. :-D
An казва
Кокич, ти ли си това?! Ха! Имаш и блог, ще го разгледам. А не се ли беше тъкмо ти зачудил откъде намирам време да поддържам блог?
Виктор казва
Да, за мен! :D
An казва
@ Виктор – внимавай какво си пожелаваш! ;)
Ани казва
Не си ли се замисляла изобщо да си смениш имената? Примерно да се водиш само Ан Фам и толкоз. Кратко и ясно. :-)
Tаня казва
Ха ,много забавна случка. Педставям се кооолкоо си се изнервила. Искрено ме разсмя… Поздрави!
batpep казва
бе за кво са ти толкова много, па и сложни на сичкото отгоре, имена. не стига това, ми ги пишеш и наобратно (каквото и да значи това).
а ако аз, например, те погледна и река:
– `драсти, каке!
кво, няма да разбереш към кого се обръщам ли, що ли :mrgreen:
smiah казва
Якооооооооо!
Фам Тхи Тхук Анх!
Ани!
(може ли да те наричам Ани?)
Извинявай, че се хилих през цялото време! Съчувствам ти от сърце за документите,
и честито за сватбата!
Любов и здраве ви желая! :)
М.
An казва
@ Мария – сватбата беше далеч в миналото и въобще не беше акцентът на този пост, а повод за всичките тези обърквания. ;)
Николай Цветков казва
@An: Аз съм, Ани. :-) То аз пиша само глупости. И блогът беше създаден с определена цел, но за нея ще ти пиша на ICQ. ;-)
Ана казва
Страхотно си разказала историята!
Абсолютно откачено… Аз имах подобен идиотски проблем, защото съм с две първи имена, но в акта за раждане бяха сляти, а в паспорта ми с тире, и като трябваше да си вадя лична карта обявиха, че явно не става дума за един и същи човек и че трябва да им занеса бележчица в МВР от общината, че съм все пак аз. И в един момент се оказваш пред прозорчето на някаква леля в общината, на която обясняваш „НО ТОВА СЪМ АЗ!“…
…както и да е – нищо в сравнение с твоята история, просто се развълнувах че тези идиоти упорито правят такива глупави проблеми и човек виси на тяхното благоволение – ще ти дадат ли едно листче или не…
Абе… бюрокрация…
Lanzz казва
Странно. В България обикновено такива документи се издават само с изрично посвещение „да послужи пред „, и никоя друга институция не го приема, а трябва този танц да се играе поотделно за всеки един случай.
Lanzz казва
Уф. Форума ми изяде „институция“ затворено в ъглови скоби