… се приближава до фермер, който работи на нивата си и му казва:
– Ти и Бог сте създали прекрасна ферма.
– Аха, – отвръща фермерът, – но трябваше да я видите по времето, когато принадлежеше единствено на Него.“
На едно чуждо фирмено събиране се натресох случайно преди време и това ми се падна на картичката, закрепена към малко подаръче на стола. Подаръчето вече забравих какво беше, но картичката запазих, защото притчата може да се тълкува по 2 начина.
Как мислите, дали фермерът казва, че преди появата му фермата е била още по-прекрасна или е имал тъкмо обратното предвид? Нещо като You’re perfect, yes, it’s true but without me you’re only you…? :))
Хубавото в този вид притчи е, че подлежат на различно тълкуване. Все пак първата ми мисъл беше, че е имал предвид точно обратното – преди него фермата е била изоставена и неподдържана. Нещо като подкрепа на старото твърдение, че „Господ помага, но в кошара не вкарва“…
Според мен е имал предвид „тъкмо обратното“. Нямам с какво да го аргументирам, освен интуицията си, обаче.
Дали има поне един, който интуитивно да не се насочи към „тъкмо обратното“…
@Евгени, знам ли, ако си религиозен фундаменталист, звучи „логично“ :D
Той религиозният ф. сигурно ще спре да чете още на „Ти и Бог“ ;)
А и да продължи (с едно на ум…), „Аха…“ звучи по-скоро иронично, така че и той ще схване (и осъди) какво е имал предвид циникът-фермер :)