Небрежно…

Преписано от една стихосбирка-самоделка с тираж 1 бр., който дори не е у автора си. :)

Вземи си дрехите, парфюма,
ключът на шкафа остави.
А после напусни оклюмала
и чак навън се разреви.

Светът от сълзи няма нужда.
Ще мине и без твоите, нали?
От днес без мен ще се събуждаш
и с всеки ден по-малко ще боли.

Вземи чадъра ми, навън вали.
Задръж го – нещо като спомен.
Светът не свършва със една любов, нали?
Светът разплакан и чаровен.

–

Ти си отиде. Но слънцето свети,
птиците пеят, листата шумят.
Глупаци са всички онези поети,
за които с раздялата свърша светът.

Ти си отиде – тихо и честно.
Вежди повдигнах и махнах с ръка.
Всичко е толкова просто и лесно –
Аз съм без теб, ти без мен сега.

–

О, Диди, Диди!
Под срутените керемиди
мълвя във унес твойто име.
Ела, неземна, прегърни ме!
Но ти не идваш в този час
И гледам паяжините в захлас
Сълзи се ронят от очите сухи
и мислите се блъскат във главата куха
И тръпне тялото ми в страшна треска
(Мигнах три пъти нощеска!)
В желание нетленно аз изгарям
Все името ти във захлас повтарям:
О, Диди, Диди!
Умрях под срутените керемиди!

–

На Диди

Стоиш пред мен
И чакаш ме
От аромата ти съм запленен
И привличаш ме

Вкусът ти дъхав устните ми гали
Светлината е със цвят на злато
Събуждаш чувствата заспали
от моето душевно блато

И зная – никой досега не те е пренебрегвал
Не ти е казвал никой никога „Не искам!“
Ръка пресегната към тебе
никой в миг не е оттеглял,
прекрасно старо дъхаво… уиски!

–

Георги Симов