• Skip to primary navigation
  • Skip to main content
  • Skip to primary sidebar

In An's Room

where time stands still

  • Здравейте!
  • Разкази в картинки
  • Хора и места

Небрежно…

20.05.2009

Преписано от една стихосбирка-самоделка с тираж 1 бр., който дори не е у автора си. :)

Вземи си дрехите, парфюма,
ключът на шкафа остави.
А после напусни оклюмала
и чак навън се разреви.

Светът от сълзи няма нужда.
Ще мине и без твоите, нали?
От днес без мен ще се събуждаш
и с всеки ден по-малко ще боли.

Вземи чадъра ми, навън вали.
Задръж го – нещо като спомен.
Светът не свършва със една любов, нали?
Светът разплакан и чаровен.

–

Ти си отиде. Но слънцето свети,
птиците пеят, листата шумят.
Глупаци са всички онези поети,
за които с раздялата свърша светът.

Ти си отиде – тихо и честно.
Вежди повдигнах и махнах с ръка.
Всичко е толкова просто и лесно –
Аз съм без теб, ти без мен сега.

–

О, Диди, Диди!
Под срутените керемиди
мълвя във унес твойто име.
Ела, неземна, прегърни ме!
Но ти не идваш в този час
И гледам паяжините в захлас
Сълзи се ронят от очите сухи
и мислите се блъскат във главата куха
И тръпне тялото ми в страшна треска
(Мигнах три пъти нощеска!)
В желание нетленно аз изгарям
Все името ти във захлас повтарям:
О, Диди, Диди!
Умрях под срутените керемиди!

–

На Диди

Стоиш пред мен
И чакаш ме
От аромата ти съм запленен
И привличаш ме

Вкусът ти дъхав устните ми гали
Светлината е със цвят на злато
Събуждаш чувствата заспали
от моето душевно блато

И зная – никой досега не те е пренебрегвал
Не ти е казвал никой никога „Не искам!“
Ръка пресегната към тебе
никой в миг не е оттеглял,
прекрасно старо дъхаво… уиски!

–

Георги Симов

Споделяне в:

  • Click to share on Facebook (Opens in new window)
  • Click to share on Twitter (Opens in new window)
  • Click to share on Pocket (Opens in new window)

Категория: поетично

Reader Interactions

Коментари

  1. angy казва

    20.05.2009 at 21:13

    прииска ми се да ти подаря едно стихче. от мен за теб. ей така. драснато на 20.05.09г. :)

    ..
    кафявото във моите очи
    превръща се без бързане във птица
    и влизам там, и без да ме боли
    от слънцето нагоре аз политам

    и въздуха се свършва и.. нали
    съм нещо мъничко космическа,
    пътувам сред вселени и звезди –
    лъжите ми са облаци, небето – истина.

    кафявото във моите очи
    превръща се без бързане във риба
    и хвърлям се във тихите води
    на моите чувствуващи зенити

    и… въздуха се свършва, и нали
    съм нещо нещо мъничко амфибия,
    аз плувам сред медузи и вълни
    лъжите ми са пясък, морето – истина.

    Отговор
  2. An казва

    21.05.2009 at 9:05

    :-* Благодаря! Прекрасна!

    Отговор
  3. pavlin казва

    24.05.2009 at 22:14

    „Didi-keremidi“ „tvoito ime-pregurni me“
    :-D :-O

    Отговор

Вашият отговор на An Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Основна странична лента

Най-четени

  • Как се придобива българско гражданство или епопея на абсурда в три части - част първа
  • Хапват ли ви се немчета?
  • Баба ми
  • Как се придобива българско гражданство или епопея на абсурда в три части - финал
  • Защо искам да живея в къща извън града. И по-бързо!
  • Какво е педераст?
  • Виетнамците в България

Архиви

Категории

RSS

RSS Feed

Copyright © 2021 · Genesis Sample On Genesis Framework · WordPress · Вход