Прага

posted in: извървяно | 8

IMGP4501

Това е моят град! Наистина, не преувеличавам! Искам да живея в него 3 месеца от годината, например от март до юни. Или по-скоро от февруари до май, когато потоците от обезумели туристи по улиците са все още търпими.

Преди да започна развълнуваните си словоизлияния, да благодаря на Димка, която пребори природния си мързел и в последния ден преди заминаване ми написа един слънчево-усмихнат пътеводител. Знаеш, че много те обичам! :-*

До нашето заминаване тя се притесняваше, че срещу уредения ни от нея хотел има два сексшопа. Е, успокоих я по телефона, че има още два от нашата страна на улицата плюс един доста съмнителен пънкарски бар-студио за татуировки, в който Л. дори се престраши да влезе, но бързо излезе. :)

Прага ме плени от пръв поглед с малките си криволичещи улички, великолепната архитектура, красота, дух!

Не говоря за задължителните туристически обекти за разглеждане – информация за тях ще откриете в тоновете брошурки, листовки и пътеводители, които ще ви залеят на летището, в таксито, в хотела, по улиците.

Имам предвид Вълтава и каналите около нея, по които патици и лебеди лежерно плуват и се събират на едно красиво като в приказка място с пейки и чудесна гледка към Карловия мост.

IMGP4351

IMGP4384

IMGP4387

И спокойните разходки из лабиринта на Стария град, и листовките, оповестяващи предстоящия следобеден симфоничен концерт.

И малките кръчмички, скрити далеч от оживените централни места и конкретно две, които много ни харесаха:

IMGP4533

Cafe de Paris – френско семейно бистро в Мала страна, близо до Френското посолство, чийто специалитет entrecôte ме кара да се давя в слюнки всеки път, когато се сетя за него. Има и вътрешна градина, където отглеждат подправки, а през лятото слагат маси и столове пред заведението. Сигурно ще е ужасно приятно, защото тази част на Прага ми е много любима – осезаемо по-спокойна от Стария град и тълпите туристи я пропускат.

Другият ресторант се намира в Стария град, но не мога да кажа къде точно. Помня само, че имаше нещо jipsy в името. :) Превъзходна кухня, автентична и много уютна обстановка, с жива музика от две цигулки и контрабас. „Първата цигулка“ ми изсвири My Way на Frank Sinatra на уше. :)

И чешката бира, и ужасно вкусните наденички по Вацлавския площад (ммм :)).

И джаз клубовете, по-конкретно един на име Agharta, който се намира в Стария град, близо до големия площад с часовника.

И накрая да спомена усмихнатите и дружелюбни чехи (не знам дали ние имахме късмет или хората, разказали ми за Прага, не са имали, но не попаднахме нито веднъж на кисел сервитьор или намръщен минувач).

Все пак Прага има и няколко неприятни момента, които е хубаво да знаете:

– много трябва да внимавате с обмяната на валута. Говорихме си с един българин, собственик на обменно бюро, и той обясни, че правила няма, комисионните варират от 0 до 20%, а курсовете – между 19 и 25 крони за евро. Най-умно ще постъпите, ако предварително си обмените парите в България – оказва се, че тук курсът е най-добър.

– такситата ще ви накарат да се върнете назад във времето с 10-ина години. Таксиджиите помпат във всеки удобен случай, когато откъснете поглед от апарата, който се намира на всевъзможни трудновидими места, едва ли не в краката на шофьора. И дори да не виждате цифрите добре, защото са обърнати към таксиджията (!), дайте му да разбере, че все пак хвърляте по едно око. Защото в противен случай може да платите 3 пъти цената, която принципно трябва да платите.

– телевизионната кула можете да я пропуснете. Въпреки че брошурите тръбят за „романтична вечеря в панорамния ресторант на 93 м височина, сред светлините на нощна Прага“, не им вярвайте. Ресторант действително има, но той е толкова соц – от менюто до сервитьорите (само там се натъкнахме на сдухани сервитьори; не останахме да вечеряме), а стъклата се отразяват така ужасно, че да виждате основно светлините в цялото заведение, но не и тези на Прага.

– нощем сам мъж не трябва да се разхожда! Ако се питате защо – ще ви дам мейла на Л. да ви обясни по-подробно. Той се отърва на косъм от отвличане с такси и оцеля след свирепата атака на рояк проститутки, техните сутеньори и пияни повръщащи англичани. Прибра се задъхан, запотен, с думите: „Колко е хубаво вкъщи (та дори и хотелска стая)! Този град е малкият Амстердам!“ :)

Ето и целият албум от Прага.

8 Responses

  1. nousha

    Praha, my love ;)

    Само не ми казвай, че така съм написала думата „ембле…и т.н.“ в кю, че ще се гръмна :)

    Много хубави снимки!

  2. An

    Благодаря. А за думата – лигавя се. Нали не съм от тук и съм за малко… ;)

  3. Dims

    Поне три пъти го прочетох и все не ми се искаше да свършва, не мога да се наситя на този град :) Ще те тормозя за още разкази като се видим – предупредена си :)))

    И аз те обичам много, целуф :)

  4. Cymbaline

    Това за гадните сервитьори ще продължа да го разказвам, докато не ме опровергаят лично – това лято ще им дам още един шанс ;)

    Но да си призная – в кръчмите, в които влизахме нямаше антрекоте или каквото там му викат :( Може затова да са били намусени хората.

  5. An

    Хехее, Пепе, как ме издири??? Всъщност може и да съм ти пратила линк, де да помня.

    Френското бистро беше супер обикновено и цените бяха съвсем прилични, много по-ниски от заведенията в Стария град. Така че не е въпрос на антрекоти, а на късмет може би… :))

  6. Dims

    Я, как сме се събрали! :) Радио „Слънчево настроение“ пак ли предава? ;))

  7. An

    Мммдааа… Жалко, че го закриха нашия любим форум за флойд-пристрастени. От време на време ми се ще да прегледам пак старите ни вдъхновени дърдорения…

Leave a Reply