Нищо не можа да помрачи почивката – нито ненадейният грип, който ме тресна, нито клиентският телефонен тормоз, нито дори мисълта, че това ще е единствената ми ваканция това лято. Слънцето над Несебър грееше нежно, а мирисът на море действаше утешително. Естествена аромотерапия.
Научих няколко жизненоважни неща за Несебър:
– къде има банкомати и кои от тях работят
– къде единствено може да си вземете гофрета
– къде единствено може да си платите сметките към Глобул
– къде има интернет клубове, в които компютрите не забиват през 5 мин
Прекрарах страхотно време с прекрасни хора и открих, че моята Бяла гугутка не е сама – Кирил си е кръстил колата Белия лебед, а Жоро своята – Зелената шхуна фея.
Чичкото приканваше туристите на разходка с лодка в морето. На развалени английски, немски и руски – в този ред.
King size WC
Гледката от терасата на хотелската стая не беше никак лоша, въпреки многобройните къщички, които никнат като гъби от всички страни и закриват морето.
