In An’s Kitchen

posted in: вкусно | 1

След повече от година кумене и мъдрене най-после осъществих идеята си да изкарам кулинарните публикации встрани от този блог. Миграцията ще е продължителна, защото всички рецепти ги проверявам (разбирайте готвя) и пиша наново. Така че, ако ви изчезне някоя статия или рецепта оттук, да знаете, че ще я намерите в In An’s Kitchen :)

Виетнамците в България

posted in: виетнамско | 5

Вероятно малцина от вас знаят, че понастоящем виетнамците в България за под 700 души, в т.ч. и децата от смесени бракове.

Някога виетнамците в България наистина са достигали десетки хиляди. Дошли по академичен път студенти и аспиранти (като майка ми) или по договора между двете страни строителни работници, някои си заминават с приключването на обучението или договора, но немалка част остават в България със семействата си или създават такива с българи.

През 90-те години на миналия век нова вълна икономически имигранти заля България, а заедно с тях евтините азиатски стоки и реплики на маркови дрехи напълниха сергиите на Илиянци и Битака. Всички идваха с надеждата за по-добър живот за техните семейства.

С годините обаче виетнамската общност в България постепенно се стопява. От десетки хиляди една част мигрират към светлия Запад, но мнозинството се връща обратно в родината – дали заради главоломно развиващата се икономика и подобряващите се условия за живот във Виет Нам или заради твърде големите очаквания към пазара и възможностите за бизнес в България, които са останали без покритие.

* * *

Преди няколко години пътувах към Виет Нам и на транзитното летище в Москва разговарях с една простодушна и мила виетнамка на средна възраст. Прибираше се за първи път от 4 години у дома.

Беше от малко селце, където възможностите за прехрана били оскъдни. Семейството й събрало със заеми пари за кошмарната такса за посредническата фирма и самолетен билет, и тя заминала за България, оставяйки двете си малки деца на съпруга.

Живяла в апартамент в кв. Толстой с още 7 души. В началото имала сергия на Илиянци, но не смогнала с наема и я затворила. Започнала да готви вкъщи храна за продавачите на Илиянци и всеки ден я разнасяла в кутийки из пазара. Кътала всяка стотинка и пращала у дома, за да върнат заемите за нейното заминаване. Сега най-после беше успяла да изплати дълговете си и да събере пари за самолетен билет, за да се прибере обратно при семейството си във Виет Нам.

* * *
Прочетете и другата ми история за виетнамския имигрант чичо Х. и за това защо няма виетнамски ресторант в България.

София е шарена и вкусна!

posted in: вкусно | 0

header

След успешната презентация за Виет Нам през април, милите девойки Звезда и Бистра от Мулти Култи Колектив ме извикаха да помогна в следващия им много интересен и забавен проект: мултикултурна карта на София. Аз искрено им благодаря за тази възможност, защото се запознах с най-различни хубави хора, научих много нови неща (включително как се избира патладжан, който да няма много семки и да не горчи :)), събрах цяла кошница с лични, топли и вкусни истории и открих, че независимо от националността и цвета на кожата, всички хора на тази земя се усмихват еднакво топло и мило при спомена за гозбите на своите баби.

Continued

Приспиване*

* Така би трябвало да преведат ru. Но те я преведоха люлчина песен. Безспорно е по-поетично.

Ru

„Ру“ на Kim Thúy е издадена на български от издателство Колибри, а чудесният превод е на Анна Ватева. Дребните неточности в транскрипцията на някои думи и имена са нещо съвсем обичайно (и са видими само за виетнамец, който чете български :)), защото книгата в оригинал е на английски френски, а виетнамската писменост, макар и на латиница, си има своите особености в произношението. По-важното, което преводачът е постигнал, е запазване на оригиналния стил на автора и предаване на емоциите и цветовете в книгата по един великолепен начин.

Това е първата книга, която прочетох два пъти един след друг! Веднага след като изчетох последната страница, се върнах на първата и започнах отначало.

Разказите са кратки и увлекателни, много лични, живи и наситени с емоции, без да преминават границата на прекаления драматизъм. Подобно на спомените от истинския живот, историите не са подредени хрологично. Авторката ни връща към детството си във Виет Нам, следвоенния период, мизерния малайзийски бежански лагер, към настоящето, историите за нейните синове, единият от които е аутист, после към близкото минало, към работата си в Ха Ной, отново към юношеството си и трудностите на своето семейство като емигранти в Канада – и така през цялото време. Пъстри, весели и дозирано драматични лични и семейни истории от различни периоди на живота ѝ, които са тясно свързани и дават своето отражение. Които сглобяват нейния живот.

Това е една от най-истинските и искрени книги, които съм чела.

Ровейки се за повече информация за авторката, се натъкнах на интересния факт, че освен писател с 5 международни литературни награди само за дебютната си книга „Ru“, Kim Thúy е също така лингвист, преводач, юрист, ресторантьор и кулинарен критик. Една богата и всестранно развита личност. А е само на 44.

Чудех се дълго кои пасажи от книгата да ви цитирам. Отбелязах си поне 10 цели страници, но, естествено, няма да ви отнемам възможността да се насладите на книгата и историята в нейната цялост. Затова – само 4 откъса от избраните, които ми направиха силно впечатление и са свързани с образа на майката:

Continued

1 4 5 6 7 8 9 10 96