Баба

Удивлява ме дори с начина, по който си тръгна. След година и два месеца тъгуване по дядо, който според думите й “я заряза, и дори в сънищата й не се вясва, хайманата”, вчера сутринта за пръв път сама пожелала да излезе … Continued

Майка му

posted in: лично, обично | 3

Все гледа с нещо да те нахрани, гладен да не седиш. Върви след теб и покрива нещата с вестник, кърпа или друго, „да не се прашат“. Винаги ще те похвали, каквито и грозни яйца да си боядисал, колкото и да … Continued

Разговор с баба

„Животът ми сега е безсмислен. Сама се утешавам, че не съм живяла напразно. Отгледала съм толкова деца и внуци, всички са добре образовани, не им се налага да разнасят стоки из града или да работят на нивата… По големите празници … Continued

Когато остарея…

posted in: лично, обично | 3

Когато остарея, искам да бъда събирателен образ на няколко баби. Искам да бъда като баба си по майчина линия. Заобиколена от много и шумни деца, внуци и правнуци. С блага, хилядолетна усмивка и акъл като бръснач. Да осребря всичките си спестовни книжки и да … Continued

За оптимизма или обратното на мрън

posted in: лично | 1

Откакто обявихме на приятели и близки, че се връщаме не, ами продължаваме към Пловдив, наравно с радостните възгласи, от време на време отнякъде се прокрадва загрижена реплика: „Ама сигурни ли сте? Не сте ли прекалени оптимисти? То винаги от разстояние нещата … Continued

1 2 3 4 6