Castells или човешките кули

posted in: #barcelovers, извървяно | 0

Из една картичка-писмо до малката Ния от зайчето Инда, което ѝ пише от всякакви кътчета на Земята. От Барселона в ролята на зайчето Инда бях аз. Снимките и клипчето са добавени за илюстрация.

(снимка: calafellvalo)

castells

* * *

„Hola Nia, bon dia!

(Ха, даже има рима! Иначе на каталунски това значи „Здравей, Ния, добър ден!“. Тук хората обичат да казват „здравей“ и „добър ден“ в едно изречение, не знам защо. Най-вероятно защото са много учтиви или много бъбриви, а по-скоро и двете.)

Понеже няма да ми стигне мястото на картичката, ще продължа да ти пиша в писмото към нея. Там ще ти разкажа и какви са тези хора на картичката и защо са се покатерили така един върху друг.

Много целувки,
Инда

* * *

Здравей отново,

Пиша ти от Барселона, както вероятно си видяла от картичката. Ако извадиш атласа и видиш къде е Испания, Барселона се намира в горния ѝ десен ъгъл, в областта на име Каталуния.

Градът е много хубав, има си и море, и планина. Планината пък се казва Тибидабо (много смешно име, нали?) и не е много висока, но е доста приятна. На върха ѝ има виенско колело и увеселително влакче и оттам се разкрива най-великолепната гледка към цяла Барселона заедно с обширното, синьо море! Няма да ти изпращам снимки, трябва да го видиш с очите си – толкова е красиво, че никой фотоапарат не може да го заснеме.

Обаче да знаеш – като решиш да посетиш Барселона, хич недей да ходиш през лятото. Адски е задушно и горещо, и шумно и претъпкано от туристи, и уличните канавки доста миришат… Въобще, през пролетта или есента е много по-добре, повярвай ми!

Извън морето и планината, тук най-големите забележителности са основно свързани с един малко шантав архитект, който се казва Антони Гауди и с когото каталунците много се гордеят. И има защо, де – из цяла Барселона има негови сгради, някои от които доста красиви и интересни, но всичките са доста причудливи. Има една катедрала, казва се Саграда Фамилия, която 100 години след смъртта на Гауди още я строят – представяш ли си, какви упорити хора са каталунците? Има и един страхотен парк Гуел (грешно го произнасят Гюел), който е кръстен така на името на един много богат човек, който наел Гауди, за да изгради парка и сградите в него изцяло от естествени материали, за да са в хармония с природата. И после завещал целия парк (а той е наистина голям и красив) на жителите на Барселона.

Аз обаче не ти избрах картичка с някоя сграда или забележителност на Гауди, защото те са си тук и те чакат да дойдеш да ги видиш някой ден. Вместо това ти харесах тази картичка, за да ти разкажа за една стара каталунска традиция.

castells

снимка: Catalan Institute of America

В Каталуния на всеки голям празник хората се събират по градските площади и изграждат „човешки кули“ или както ги наричат castells (кастелс). Хората са най-различни, от всякаква възраст, пол и раса, и дори не е задължително да са каталунци. И не си представяй, че са професионални акробати – сред тях има лекари, готвачи, коминочистачи, писатели, продавачи на сладоледи, шивачи, пожарникари, шофьори на боклукчийски камиони, учители и ученици, деца и пенсионери – наистина, всякакви хора!

Има много видове кули, различни по сложност, височина и брой участници, и тези хора – наричат се castellers – репетират усилено месеци наред, за да изградят своята кула на празника на града си, или пък на специалното състезание, което се провежда веднъж на две години в град Тарагона (откъдето е произлязла самата традиция преди цели 200 години). Интересното е, че винаги най-отгоре на върха на кулата се качват деца, които са на твоята възраст или съвсем малко по-големи.

castells

снимка: calafellvalo

На пръв поглед да им се чудиш на акъла защо го правят, нали? В тази жега как ли не ги мързи? Пък и то си е страшничко, и опасно…

Каталунците обаче много си я обичат тази традиция, за тях тя е може би най-важната от всички традиции. С нея показват, че колкото и да са различни помежду си, те са единни и задружни. Защото за изграждането на кулата от значение са както онези, които рискуват да паднат от високо и да се наранят, така са важни и десетките и стотиците в основата на кулата, които я придържат да стои по-стабилна, и които са готови да поемат с ръце, глави и рамене, ако някои или всички паднат от кулата. А това доста често се случва – всъщност истински рядък успех е не само да се изгради тази кула, но и да се „развали“ в същата последователност, в която се е построила.

На живо е наистина страховито да ги наблюдаваш, но трябва да имаш луд късмет да ги уцелиш, затова ти изпращам линк към едно кратко филмче, което да помолиш майка ти или татко ти да ти го пусне. На филмчето ще видиш колко смешно се катерят тези деца до върха – като малки пандички по стъблото на дърво. И макар че филмът е на английски, надявам се (така де, сигурна съм), че ще разбереш защо толкова са ме впечатлили тези кули и защо реших да ти споделя историята за тях.

Ето го и линка: https://youtu.be/-iSHfrmGdyo.

Прегръщам те силно и до съвсем скоро!
Инда“

 

Leave a Reply