Перлите на Далечния Изток

Един от наистина приятните моменти във виртуалното общуване е когато напълно непознат ти пише, за да ти препоръча филм, музика, постановка или друго – ей така, защото може би ще ти хареса. Благодаря на Ивелина Неделчева за припомнянето колко е хубаво да ходиш на вечерно кино и за това, че отново ми се гледа „Индокитай“. :)

Гледах „Перлите на Далечния Изток“ снощи. Филмът е виетнамско-канадски, изцяло на виетнамски език, на виетнамски режисьор, който обаче си личи, че е израснал извън страната, но за това – по-късно. Седем кратки етюда, нещо като отделни клипчета, обединени в един филм. Филмът от една страна носи всичките белези на азиатското кино – малко реплики, много детайли и символика, преекспонирани емоции, силен драматизъм, контрастни цветове, муден сценарий, красиви пейзажи, много музика. От друга страна е модерно заснет, със съвременни изразни средства и някак… стерилен. Така го усетих. Не знам как да го опиша – режисьорът сякаш преднамерено ни пренася извън реалността. Действията уж се развиват в емблематични градчета и местности във Виет Нам, а в същото време те са учудващо безлюдни и твърде тихи, а който е бил там, знае, че това е просто невъзможно. :) Заобикалящата среда е по-скоро декор от туристическа реклама, а героите са безкрайно самотни, някак изолирани. Филмът е доста театрален.

Освен това във всички етюди (без един) героите са богати, състоятелни и задоволени хора, които са нещастни в личен план. Не, че няма богати и състоятелни хора във Виет Нам – невъобразимо много са и презадоволени, но някак сюжетът „богатите също плачат“ се поизтърка във всичките етюди на филма – аз лично бих махнала 1-2 за мен повтарящи се сюжета. Както казах по-горе, един етюд прави изключение и сякаш точно той най-много ми хареса, защото успя да ме изненада – историята на двамата на самотния бряг. До развръзката ми беше смешно и странно, после се подреди и се оказа, че е всъщност една добра история.

Като цяло не мога да бъда еднозначна и категорична за този филм – има си своите добри моменти и кадри. При всички случаи е различен от холивудските бози. Естествено, всичко казано по-горе представлява личното ми мнение, вкус и предразсъдъци, далеч не съм (и не искам да бъда) кинокритик или дори киноман.

Гледайте го, имате още две дати – днес (02 август) от 21 ч в Дома на киното и във вторник (06 август) от 19 ч в Евросинема.

One Response

  1. Здравейте, Ан. Прочетох почти всички ваши дописки – все предизвикващи усмивки:-) И имам усещането, че ви познавам. Филмът с виетнамската „тишина“ не съм гледала, но не зная къде да задам от един до към сто въпроса. Та затуй тук – под перлите.
    Бих искала да ви помоля за съвет. С моя „разумен“ съпруг решихме да идем за 3 месеца до Виет Нам. Идеята е да прескочим българската зима и да се преселим от януари до април в по-топлия свят. И преди сме го правили, но в Шри Ланка, например. Изведнъж обаче на мен ми дойде виетнамско просветление. Купих си раница, произведена във Виет нам и така… Трудно живия без топло море. Горе-долу се ориентирах от вашите вълшебни приказки за култура, супи, острови, за прародители. Но бих искала и да си побъбря с вас:) Дали е възможно? Казвам се Габриела. Живея от 10 години в Ахтопол. Къдрава съм. И усмивките ми са къдрави. Бива за общ фон. Не не и за преден план:))
    Поздрави от другия край на нощта
    моят телефон е: 0884 xxxxxx
    Ще се радвам да се чуем, запознаем или открием. Или просто да поговорим.

Leave a Reply