Протестирам.

posted in: обществено | 0

И агитирам. Това правя тези дни. Такава Facebook активистка съм станала, че не мога да си спомня какво аполитично същество бях само допреди четири дена.

Струпаха се толкова много ценни неща, които ми се иска да ви споделя, но ще се спра само на най-актуалните от днешния ден плюс няколко акцента от предишните:

Прекрасния албум Тук сме само лумпени. Извиняваме се.

„Не съм платен, мразя ви безплатно!“ via Румяна Ангелова.

Децата и Цветята на протеста via Огнян Младенов.

Чудесните деца и рисунки на Artful Protest.

Защо е хубаво и различно, и прекрасно културно.

На днешния протест забелязах доста възрастни хора. Хора, спретнато облечени, кротки, с акъла си, на видими 70+ години, развяващи знамена. Пред мен една госпожа се обърна към възрастен господин в пауза между скандиранията: „Малко дежа вю, а?“. Един дядо пък се приближи към друг дядо с думите: „Здравейте, г-н Симеонов! Не ме ли помните? От протеста преди 20 години!“. Господинът се оказа Петко Симеонов. (10×2 Дончо, аз не го разпознах в гръб).

Пък аз срещнах хора, които не бях виждала от 7-10-12 години. Прегърнахме се, усмихнахме се и се разделихме с думите: „До утре!“.

Толкова е хубаво, когато вървим рамо до рамо с напълно непознати, а те ми се усмихват и залягат, когато снимам, за да не пречат на кадъра ми. Гледат ме и не крият учудването си, но ми се усмихват искрено. Защото, да, не скандирам обиди към прасетата (аз си ги обичам), жриците на любовта и хората с различна от моята сексуална ориентация, спрягайки ги в едно изречение с разни лайна. Но съм там. За пореден ден. И утре ще бъда. И, очевидно, не съм от Монтана. :)

Моите снимки от дните на протеста (ще прощавате, че са в шитбук, но там ми е най-лесно да качвам).

Моята мечта

искам 3 деца

снимки: Анна Димитрова

Leave a Reply