В 10 точки: Венеция – Мурано – Бурано

posted in: извървяно | 4

С тази нова рубрика искам да хакна природния си мързел и да се науча да бъда лаконична. И ако с първото криво-ляво се справям, второто ще видите по-долу, че никак не ми се получава – ни във виртуалния, ни в реалния живот. :)

Снимките и описанията под тях нямат претенции за велико качество, изчерпателност или непременна полезност. Това няма да са пътеписи, а по-скоро списък с детайли, с които ще запомня дадено място.

Първоначално трябваше да се казва „В 10 снимки“, но установих, че е невъзможно да ги сведа само до толкова. :)

Започвам с Венеция и околните островчета, които посетих съвсем наскоро.

1. Канали и гондоли, разбира се – първите асоциации, когато става дума за Венеция. Цената за 2 часа разходка с гондола се определя според личния ви чар и умението да се пазарите с гондолиерите, но доколкото схванах, започва от 30 евро на човек.


2. Венециански маски. И мурански стъкла, бурански дантели, магнитчета, сувенири и боклучета за тълпите туристи. Шарени, по много, за всеки вкус и джоб.


3. Пешеходните улици на Венеция. Бяха ме наплашили, че няма къде да се разхожда човек. Не е вярно, улиците са достатъчно и навсякъде. Е, малко са теснички и понякога свършват внезапно във водата :), но пък крият интересни находки. Забележете как всички тези номера са на един адрес! :)


4. Указателните „табели“. И като заговорихме за находки, страшно се забавлявах, докато се лутах из лабиринта на улиците и следвах стрелките в табелите, графитите, ламинираните листа А4, та дори и в магнитчетата на сувенирните магазини, сочещи посоката към площад Сан Марко. Имаше подобни и за други туристически забележителности.


5. Придвижването из Венеция и околните острови се случва благодарение на техния градски транспорт ACTV и т.нар. вапорети, които кръстих пърпорети, защото са доста шумни. :) Предлагат се от 12-часови до 7-дневни карти, които дават неограничен достъп до почти всички градски превозни средства, отбелязани с логото ACTV. Важи и за малко продължителната, но пък доста живописна разходка из Canal Grande и посещение на островите Мурано, Бурано и Торчело, при това колкото пъти ви се иска на душата в рамките на времето, за което сте закупили картата. Ако пък сте под 29 години, можете да се възползвате от преференциалната карта Rolling Venice за 18 евро/3 дни, като преди това трябва да закупите брошурата HelloVenezia за 4 евро, но пак си спестявате 13 евро спрямо стандартната цена (която е 35 евро), така че си струва.


6. Птици, по Хичкок. Те са нагли, много и навсякъде. Летят ниско и толкова са свикнали с хората, че направо не им пука за тях. Това ми позволи да заснема доста отблизо няколко гларуса.


7. Обществените услуги. Поради липсата на наземен транспорт, полицията, пожарната, линейките и сметоизвозването използват лодки за придвижване. Ако си купите нов хладилник, ще трябва да наемете хамалска лодка с кран, за да си го приберете у дома. :) Боклукът на всяка къща пък се закачва отпред, за да може боклукчията с количката да мине и да го събере рано сутринта. После всичко се прехвърля на боклукчийската лодка и се откарва към сметището. Тук-там пък има закачени към стените на къщите „служебни“ стълби за отговорниците по поддръжката на уличните лампи. :)


8. Остров Джудека (Giudecca). Тихо кътче за бягство от тълпите туристи. Спретнати жилищни кооперации с алеи между тях. Чудесна гледка към Венеция с кокетни червени пейки за съзерцание. Стига се отново с вапоретите. Ако минете оттам, поздравете от мен кучето-пазач на плюшени играчки. :) (Зайо и Зайка пък са герои от поемата на Мария Донева „Заекът и неговата мечта“, която ще излезе всеки момент :))


9. Мурано. Островът, известен със стъкларските си изделия. Една приятелка наскоро отсече: „Ахам, да, Murano glass made in China!“ :) Не знам дали е вярно, но мен така или иначе не ме впечатлиха. За сметка на това обаче следващият остров…


… 10. Бурано ме очарова. Шарен, кокетен, адски фотогеничен, много италиански. С лебедите по канала, с детайлите, с пердетата по вратите и цветята по первазите.


За по-любопитните и търпеливите да разгледат цялата галерия има бонус накрая – малко снимки от Тревизо. :)

А пък ако искате да разгледате професионални и наистина вдъхновяващи снимки от Италия, посетете изложбата „Кафе по италиански“ на Лени и Джъмбо от Фотокафе в галерия „UniCredit Studio“ на ул. “Княз Ал. Батенберг I” № 12 до 19 март 2013 г.

4 Responses

  1. Не се подценявай, много добре си се справила – толкоз лаконична не съм те виждал досега. Даже аз не пиша по толкова малко :)))
    А за Мурано и Бурано (или „Муратино и Буратино“, както ги нарекохме) впечатленията ни са същите: първия – „meh.“, втория – „wow!“ :) И two thumbs up за дългите междуостровни разходки с пърпоретите, особено в по-горещ летен ден. :)

  2. Страхотен (фото)репортаж, Ан!

    Освен това, мисля, че снимките ти от Италия са по-вдъхновяващи и по-хубави от тези – в твоите има повече разказ, повече емоция, по-добре се усеща атмосферата… :-)

  3. Ан и аз ще добавя ..много приятен разказ.. и искам да ти благодаря за топлите думи относно изложбата… За съжаление не само Мурано и Бурано но и много други места не успяхме да посетим, а както сама видя си заслужава :)

Leave a Reply