Сложете си шапките, деца!

posted in: разбъркано | 4

Така майка ми ни казваше всеки път, като излизахме през зимата. Тя и през лятото ме караше да нося шапка, защото черната ми азиатска коса много привлича слънцето, а на мен често ми течеше кръв от носа в жегите. И трябва да призная, че колкото и да мразя да си слагам шапка, факт е, че тя помага понякога. Най-вече когато навън е такава истинска зима.

Най-актуалният лаф за сваляне на мацки по това време: „Искате ли да Ви услужа със своята ледочистачка?“ :)

Красиво е. Оставяйки настрана кишата, непочистените улици, заледените тротоари и превиващите се от студ хора. Оня ден минах покрай една малка уличка, пресечка на Черни връх и Богатица, и ми се щеше да спра и да погледам. Дърветата от двете страни бяха образували бял коридор, сякаш през който ако минеш, ще попаднеш в някоя вълшебна страна.

Време е за чаша червено вино и една зимна приказка. Хубави снежни дни на всички!

4 Responses

  1. Наздраве! Тук, въпреки, че е студено, няма сняг. За това съм на ракийка със салатка от кисело зеле, праз и червен пипер. ;-)

    Весели празници!

  2. Наистина е красиво навън. Жалко, че когато забравим за детето, което сме били, виждаме само негативните страни на снега и ставаме прекалено сериозни. А… не бива. Слагайте шапките и се усмихвайте повече!

  3. Здравей, Ани!
    Заглавието ми напомни за речта на Херта Мюлер при получаването на Нобеловата награда.
    http://www.librev.com/index.php/bg/component/content/article/article/21-arts-books/770-2009-12-10-02-01-47
    Може да ти хареса :)
    И, Ани, ЧНГ! :)))))))))

  4. Благодаря, Мария! За статията и за пожеланието. :) Прекрасна година ти пожелавам!

Leave a Reply