За добрите намерения

„И да не си готвил кокошка през живота си, едва ли може да сгрешиш, ако я омажеш хубаво със сметана и я пъхнеш в йенски съд с няколко картофчета…“ Това си повтарях, докато гледах през стъклото на фурната с надежда. След два часа печене на слаба температура картофите бяха станали на пюре, но кокошката упорито държеше да си остане жилава. На третия час картофите вече миришеха на изгоряло, а кокошката не се предаваше. Зарязах всичко и чак тази сутрин се сетих за оная мързелива рецепта на Марта за пиле в кисело мляко. Помислено – сторено, дето се вика. Изчистих кокошката от картофите, залях я с млякото и обратно във фурната. Ще видим този път ще се получи ли или кварталните кучета ще намажат от това измъчено ястие.

*

Хубаво, че има експресна каса в супермаркетите, но защо винаги на нея е застанала най-бавната лелка от всички каси?

*

Имам наистина доброто желание да карам културно, да спазвам всички знаци, ленти и правила. Оня ден си рекох – стига хулиганщини, ще си чакам чинно в лентата за ляв завой, та ако ще и 10 светофара да се изредят и аз да не мина. Така и стана. Отвисях си 15 мин, а вдясно нагли шофьори се бутаха на принципа „Ще ме пуснеш, де ще ходиш, нали не искаш да си одраскаш колата?“. Поне 20 коли минаха така.

В София се кара с малко късмет и много нарушения. Тук действа законът на джунглата – „С нахалство към прогрес“! Или си безочливо-агресивен, или оставаш прецакан.

*

Наистина исках да свърша нещо днес. Да почистя къщата или пък да се поразходим извън София. След тази тежка седмица просто ми се махаше нанякъде, без значение накъде. Това чувство най-добре се илюстрира така:

takeme

Но вместо това се отдадохме на тотален мързел – закуска, лежане, бира, мезе, лежане, 2 руски филма, 3 мача, лежане. В 8 вечерта вече ни хванаха лудите…

Затова пък един от филмите, които си припомнихме, беше „Москва не вярва на сълзи“. Много го харесвам този филм, а още повече песента от него, нищо че досега не разбирах за какво се пее.

В Москва не всичко пасваше,
тя бавно се изграждаше.
Москва в сълзи не вярваше,
а само в любовта.
Със снегове окъпана,
в зеленина закътана,
намира кът за пътника,
а за дръвче – земя.

Александра, Александра,
този град е наш със тебе
и съдбите си сме слели,
погледни го във лика…
Трудно беше отначало,
но отми той тез печали.
Ето че за нас венчална
е Градинската халка*.

С офиките се хвалеше,
и с дъбовете княжески
Москва, но всъщност ясени
израснаха без свян.
Тя с право се гордееше,
че цяла зеленееше
и за дръвче намираше
поне петак земя.

Александра, Александра,
кой се вихри над паважа?
Със листата ясен снажен
валс танцува над прахта.
Този ясен с вид тъй селски
знае валсове Виенски.
Знай, че път ще си пробие,
той ще свикне със Москва.

Москва бе все угрижена,
тя много беше виждала,
ала пред нея грижите
прекланяха глава.
И любовта й бавна бе,
но чиста, неподправена,
нали обичат майките
най-силно на света.

–––––

* Името на кръгово шосе в центъра на Москва.

Чудесен превод на Harlequin (Ивайло Динков).

Може пък да се науча да я свиря на китара и дори да я пея, макар и на развален руски. :)

Тъй де, не обещавам, само имам такова добро намерение. :)

4 Responses

  1. The road to hell is paved with good intentions. :D

  2. И аз много я харесвам тази песен, само че знам руски и ми харесваше най-вече заради текста и това чудесно хрумване с:
    Вот и стало обручальным нам Садовое кольцо

  3. В крайна сметка последните останки от кокошката най-сетне бяха накълцани на ситно и забъркани във вкусен омлет. :)

  4. Благодаря ти, кума!
    За напомнянето на прекрасната песен. Събужда в мен носталгия и непреодолимо желание отново да се върна ТАМ – в Москва! А за свиренето и пеенето не се притеснявай – ти ще свириш, а аз ще пея! Така ще ликвидираме „разваления руски“ :-)

Leave a Reply