ул. Хуе № 111

posted in: лично, обично | 7

Преди малко на вечеря майка ми разказа нещо интересно, което не знаех за старата къща на дядо ми и баба ми.

Много много преди историята по-горе, преди аз да се родя, преди края на войната дори… но, по дяволите, защо не мога да запомня нито една дата… някъде в началото на 60-те, да речем, къщата била конфискувана „в името на народа“, за да се преустрои на обществен стол. 160 кв.м. Дядо бил принуден да наеме малка къща в покрайнините на града, за да приюти многолюдното си семейство, тогава наброяващо поне 8-9 души.

Няколко години по-късно при бомбардировка над центъра на Ха Ной къщата на ул. Хуе се срутила до основи. Имало и жертви. Тогава държавата решила да му я върне. Една купчина опожарени тухли, но семейството било толкова щастливо и благодарно започнало да строи наново, тухла по тухла.

Но да се върнем още по-назад, когато къщата била дори по-голяма. Притеснен, че държавата може да му я отнеме, защото нали равенство, братство и прочие, как така ще имаш голяма къща в центъра на столицата?!, дядо разделил къщата на две и продал едната половина. С всичките пари от продажбата купил… едно пиано. Да се учат децата да свирят от малки. :) Това пиано все още е при тях, в настоящата им къща.

Като чух това, ми се прииска да беше пред мен, за да го прегърна.

7 Responses

  1. не знам защо се сетих за червената цигулка

  2. Благодаря, че разказваш отново… всичко това не заслужава да се забравя.

  3. Радвам се, че харесахте историята. Миналото наистина не трябва да се забравя, каквото и да е то.

    @batpep – доста добра асоциация с доста любим мой филм. :) Благодаря.

  4. […] спомени от тази голяма и красива къща на ул. Хуе 111, макар и да бях само на 5, когато я видях за последно. […]

  5. Много ти обичам историите, Ан.

Leave a Reply