Драма в 3 части, част втора: Алергично

Сега разбирам какво описва Мария Донева. Говоря за безсилието и яда. При мен не е зъб, но май предпочитам да беше.

Кожата ми е цялата на огромни петна, а където няма петна, има бабуни. Как е възможно да ми сърбят и ушите, отвътре и отвън? Зачудих се какво ли правят моите 100 братя, далматинците… И братовчедите ми – жирафите, леопардите и петнистите хиени… Кои още животни са на петна? Някои котки… Оная дебелата, дето сънувах съвсем наскоро.

Опитвам се да се разсейвам. Нещо успокоително. Например 200 мл водка на екс?

Или пък, представям си, ако бях във Виет Нам на брега река Хонг, с онези комари, големи колкото врабчета… Щях да ходя цялата като корнишонка. Вероятно. Нещо не действа това успокоение.

И не си мечтая за чук и клещи, а за вилица… не,… гребло, с което да се начеша веднъж и завинаги.

Мечтая си да махна всички дрехи и, гола, на плажа, с крака в пясъка и нежен вятър по тялото, да стоя с часове. Да стоя – защото нито мога да седна, нито да легна – толкова ме сърби. И хич не си представяйте еротика. Въобще не ми е до еротика!

Мечтая си за вана, пълна със студено мляко и мед.

Или със сняг.

Или наредени пирони, върху които да легна, като един йога.

Или…

Leave a Reply